ИСС: Влизането в чакалнята на Еврозоната ще доведе до подем на икономиката - bulgaria.utre.bg

ИСС: Влизането в чакалнята на Еврозоната ще доведе до подем на икономиката

28 януари 2018, 16:01 | Дани Стоянов
  • Снимка:
    pixabay

Не можем да живеем вечно във валутен борд - в един момент трябва да излезем от него

Въпреки че страната ни формално отговаря на четирите критерия от Маастрихтския договор за влизане в чакалнята на еврозоната, до този момент сме получавали едно много елегантно, тихо, дипломатично, но голямо "Не". Това коментира проф. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет пред БНР.

"Никой не дава малко повече информация защо, какви са стъпките, какви са плюсовете, какви са минусите от еврозоната и въобще големият въпрос: има ли друга алтернатива България. Лично според мен, дебатът за еврозоната е следващият по значимост социално-икономически дебат след дебата за присъединяване към Европейския съюз", изтъкна професорът.

Според Дулевски успешно функциониращият валутен борд, въведен преди 20 години, започва да играе леко потискаща функция по отношение на развитието на потенциала на българската икономика.

"Това потискане в някаква степен на икономиката от валутния борд влияе върху известно потискане и на доходите. Това повлия върху разминаването между големите очаквания на хората за по-висок стандарт по време на нашето членство в ЕС и това, което се случи. И най-неприятното, бих казал, за нас като родители, като хора, които сме създавали, възпитавали, изучили нашите деца в България е, че точно по-ниският стандарт и търсенето на по-висок стандарт накара много млади, образовани, интелигенти български деца да заминат зад граница. И тук искам да подчертая: те напуснаха страната не за да емигрират. Много пъти съм казвал и държа, и мога да споря на тази тема: българинът не е емигрант по душа", изтъкна експертът.

По думите му, България е платила своята цена - платила я с една стабилна финансова система в резултат на валутния борд.

"Но тази цена кой я плати - правителството? Не. Платиха я българските граждани и българският бизнес. Затова най-голямата цена, освен чисто финансовите параметри е, че част от нашите деца напуснаха страната. Сега е моментът да кажем това на висок глас, защото председателстваме Съвета на Европа. Считаме, че отговаряме на всички критерии, направихме си упражнението, не натовархиме ЕС с нито един цент - България не допусна финансови кризи като други страни. Затова нека сега ни оценят по достойнство. Българското общество не иска само солидарност, то иска справедливост", настоя проф. Дулевски.

Той е сигурен, че не можем да живеем вечно във валутен борд - в един момент трябва да излезем от него.

"И тук е големият проблем - как излизаме, което означава, че този гарантиран вързан курс на лева към еврото трябва да бъде променен или запазен. Какво иска обществото? Да се запази курса и да влезем през чакалнята към еврозоната със същия курс, или да останем в неизвестност какво ще се случи, всяко следващо правителство да преценява, и парламент, каква ще бъде евентуалната промяна на курса според различни обективни обстоятелства. Това е ключов въпрос, който обществото трябва да знае - коя алтернатива следваме", посочи още специалистът.

По думите му, когато влезем в ЕRM 2 (т. нар. чакалня на еврозоната), печелим няколко положителни неща, сред които попадането под много строгия контрол и наблюдения на Европейската централна банка, на финансовите министри на страните-членки на еврозоната.

"Най-накрая ще имаме шанс да се проведат комплексно реформи, за по-голяма сигурност за хората", обобщи проф. Дулевски.

"Не е ли по-добре например големите банки, системните банки в България да бъдат под пряк контрол на европейския надзорен механизъм и Европейската централна банка да наблюдава тяхното действие? Не е ли по-добре при проблем, не дай си Боже, на банка, вместо да се занимава нашият фонд за гарантиране на влоговете в банки и правителството да го подкрепя, да се занимава европейският механизъм за преструктуриране? Не е ли по-добре да има европейска схема за застраховане на депозитите, а не само българският фонд, който започва: "Имаме пари, нямаме пари". Това са неща, които се случват в еврозоната", завърши експертът.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета
 
 


Още новини от Портфейл