ИСС: Влизането на България в еврозоната трябва да бъде основна национална цел - bulgaria.utre.bg

ИСС: Влизането на България в еврозоната трябва да бъде основна национална цел

05 януари 2018, 12:20 | Дани Стоянов
  • Снимка:
    pixabay.com

Трябва да бъдат предприети всички необходими действия за възможно най-кратък времеви престой в „чакалня на Еврозоната“

Според Икономическия и социален съвет на България /ИСС/ присъединяването на страната ни към Механизма на обменните курсове (ERM II) и Еврозоната следва да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика. ИСС публикува днес становище „Ускоряване на подготовката за присъединяване на Република България към Еврозоната“, разработено по собствена инициатива, съобщиха от Българската стопанска камара, цитирани от БТА.

Становището е обсъдено и прието на заседание на съвета, състояло се на 21 декември 2017 г. Сред основните докладчици е Димитър Бранков, зам.-председател на БСК и член на ИСС от групата на работодателите.

ИСС изразява позиция, че трябва да бъдат предприети всички необходими стратегически действия за възможно най-кратък времеви престой в т. нар. „чакалня на Еврозоната“ (ERM II) като резултат от предварителния процес на конвергенция към икономическите реалности в интеграционния център (Еврозоната).

ИСС приема анонсираната идея на ЕК за задълбочаване на интеграцията в сферата на единната валута след напускането на Великобритания, на либерализацията и прозрачността на решенията на входа към единния валутен съюз и откриващите се възможности за ускорено приемане на всички държави-кандидати в Еврозоната на база успешно провеждани многопосочни структурни реформи. Според ИСС, това изисква целенасочена дейност на всички институции за ускорена подготовка, приемане и реализиране от изпълнителната власт на национален подготвителен план за действие с пътна карта.

Във връзка с това, ИСС призовава за ускоряване на отдавна отлагани ключови реформи в образованието, съдебната система, здравеопазването, пенсионното осигуряване, пазара на труда, бизнес средата и утежнените регулации, както и ефективното противодействие на престъпността и корупцията в страната, се посочва в прессъобщението. Очакванията са, че присъединяването на страната към ERM II и Еврозоната ще даде допълнителен тласък и ще ускори реформите в посочените направления, се казва още в становището.

ИСС приема, че очакваните ползи за страната от присъединяване към валутната зона, които се потвърждават от опита на новоприсъединилите се балтийски държави, Словакия и Словения, включват: намаляване на транзакционните разходи, на общия системен риск за банковата система, улесняване на рефинансирането на банковия сектор, включване на ЕЦБ като „кредитор от последна инстанция“, ползване на допълнителни гаранции за банковите депозити, по-ефективно действащ външен регулаторен натиск и надзор, което ще повиши общото доверие към банковия сектор в страната снижаване на общото ниво на лихвите по кредити (на правителство, фирми, домакинства) и на държавния дълг, улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, въвеждане на по-ниски минимални задължителни резерви на банките, създаване на възможности за рефинансиране на натрупаните задължения.

Сред другите ползи от ИСС изтъкват освобождаване на валутните резерви, представляващи активи на управление „Емисионно“ при БНБ в размер на около 46 млрд. лв., от фундаменталната им роля да осигуряват пълното покритие на паричната база при условията на валутен борд. Понастоящем набраните средства се инвестират от Централната банка само в безрискови дългови инструменти на външния финансов пазар. Снемането на паричния борд позволява те да бъдат инвестирани в инструменти с различен рисков профил и матуритет, а част от тях през конструирани специални фондове със зададени инвестиционни характеристики да се използват за директни инвестиции в националната икономика.

Очаква се също и нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност в страната като резултат от създаването на условия за по-голяма стабилност на националната икономика и намаляването на инвестиционния риск. В същото време рискът от неадекватна парична политика е минимизиран поради това, че се управлява от мощен интеграционен център – ЕЦБ, което създава предпоставки кредитният рейтинг на страната да нарасне и да се подобри вътрешният бизнес климат.

От ИСС очакват също осигуряване на допълнителен сигурен буфер, на спасителни механизми и възможности за финансова помощ при евентуални проблеми на ниво публични финанси или системни рискове във финансовата система от членовете на Еврозоната и ЕЦБ, вкл. в рамките на Европейския стабилизационен механизъм; засилена конкурентоспособност, улесняване на структурните промени в икономиката и повишаване на иновативния потенциал на бизнес организациите;подобрени възможности за по-голяма номинална и реална конвергенция, подкрепена с тенденцията на по-интензивно нарастване на производителността на труда и доходите.

Сред другите ползи според ИСС са намаляване на натиска върху пазара на труда и трудовите възнаграждения, създаване на условия за постепенното ограничаване на демографските дисбаланси; преодоляване на спекулациите за девалвация и загуба на спестявания; повишаване на значимостта на българската икономика като свързващо звено между ЕС, Балканите, Черноморския басейн и Близкия изток, както и създаване на условия за изграждането на успешен регионален модел за стабилност и просперитет на страните от Западните Балкани.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета
 
 


Още новини от Политика