Вълчев: Концентрацията на ресурсите е пътят за ефективно финансиране на науката

Политика

06-10-2017, 06:00

Снимка:

Пресцентър МОН

Автор:

Мила Иванова

Всичко от Автора

Още по Темата:

К. Вълчев: Предлагаме 3 разходни стандарта за средствата на образователните институции

Шест препоръки получи България от специфичното партньорско изследване по европейската програма „Хоризонт 2020“

Концентрация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за ефективно финансиране на научните изследвания. Тази позиция изрази министърът на образованието и науката Красимир Вълчев днес по време на дискусионния форум на тема „Подобряване на модела за финансиране на научните изследвания, основано на постигнатите резултати“. В момента имаме дезинтегрирана научна система от висшите училища, посочи министърът. Необходимо е партньорство между висшите училища и БАН, между Селскостопанската академия и висшите училища и между самите висши училища, подчерта той и отбеляза, че това трябва да се случи спешно. В малка страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите, каза още Вълчев. Министърът смята, че трябва да се търсят такива механизми за финансиране на научните изследвания, че обществото да бъде убедено в това, че се инвестира ефективно. Има криза на общественото доверие към науката, добави той.
Шест препоръки получи  България от специфичното партньорско изследване по европейската програма „Хоризонт 2020“, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати. Те бяха представени от проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, който е и съветник на еврокомисаря за науката, изследванията и иновациите Карлос Моедас.
Основните препоръки са свързани с намаляване на броя на университетите в България, така че те да станат съизмерими с европейската практика, според която обикновено има един университет на 1 милион души от населението, както и с удвояване на държавното финансиране за научни изследвания и иновации. Според препоръките тези две стъпки са единственият начин България да интегрира научноизследователската дейност и висшето образование в едни и същи институции и в същото време да бъдат получени реални високи резултати, които да бъдат усетени от обществото. Оценката се прави за втори път у нас, след като през 2015 година бяха получени първите препоръки за подобряване на научната и иновационна системи в страната.
Според предварителния доклад в България в момента има два основни проблема в сферата на финансирането на науката – силното фрагментиране на научните институции, както и много ниският процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя от държавния бюджет за наука. Това на практика позволява в много научни институции да се разпределят ниски бюджети. Екипът препоръчва в България да има максимум 10 университета, като осем от тях могат да бъдат създадени на базата на сега действащите висши училища. Четири от тях могат да се занимават не само с образователна, а и с научноизследователска дейност, а останалите да бъдат по-предприемачески настроени, както е в повечето европейски страни. Съгласно препоръките, БАН и Селскостопанска академия трябва да бъдат насърчени да създадат свои академични университети за даване на магистърски и докторски степени. Проф. Соте подчерта, че докато не бъде направена тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне желания резултат. При концентрация на капацитет и увеличено финансиране научните ни институции ще бъдат конкурентоспособни с европейските си колеги в рамките на програмата „Хоризонт 2020“.
Представителите на БАН, участващи във форума, отбелязаха че преди преструктуриране е необходимо увеличение на финансирането и специално двойно увеличение на стипендиите за докторанти, за да бъдат привлечени млади учени. Посочено бе, че през 2010 година след реформата в БАН са останали 42 института от съществували преди 69. Институтите работят интегрирано в консорциуми, посочиха учените.  По думите на проф. Соте е необходимо първо да има структурни реформи и след това да се кандидатства за финансиране в области, в които България е силна – металургия, икономика, математика. „Времената се менят, но при Вас няма промяна“, заяви професорът.
Министър Вълчев отбеляза, че докладът е полезен и е отправна точка за стартиращия диалог, който ще помогне да се преодолее кризата в доверието на обществото, за да увеличим финансирането на науката.