Каранга: Радва ме огромното признание от феновете на ЦСКА

Аз съм бърз нападател, който гони топката до последно

Голямата звезда на ЦСКА Фернандо Каранга даде обширно интервю пред колегите ни от предаването "КОД Спорт" по ТВ +1. В него стрелецът говори за адаптацията си към българския футбол и причината за този голов фурор, който твори с "червената" фланелка.

Играчът с №9 призна, че очаква с нетърпение предстоящото дерби с Левски, а също така отново потвърди, че е готов да облече екипа на националния ни отбор.

Каранга си постави за цел и да отбележи между 25-27 гола през настоящата кампания в Първа лига.

- Здравей, Фернандо! Започваме с поздравления за головата ти серия в първенството и българския ти паспорт, как си на гребена на вълната?

- Доволен съм, няма да крия - приятно е. Но това, което ме радва най-много е, че адаптацията ми към клуба вече е затворена страница. Борих се за щастието си и успехите дойдоха. Полезен съм на отбора си и това ме прави много щастлив.

- Казвал ли ти е някой, че отдавна не е имало толкова добър чужденец?

- Това само може да ме радва, защото е огромно признание от феновете. Това са лъскавите неща от футбола. От другата страна на монетата е големият труд, който полагам както аз, така и моите съотборници. Нашите успехи са следствие на много усилия и благодарение на Бог.


- Какво помниш от трудната адаптация, която имаше в началото?

- О, това вероятно ще ви каже всеки бразилец - студът! Тук на нас наистина ни е много студено. Живял съм и на други места, където температурите са ниски, но не чак толкова. Сега очаквам голямата зима, но се чувствам готов за нея. Вече свикнах с климата и единственото, за което мисля е работата в клуба.

- Вкарваш голове във всеки мач, поставяш ли си го вече като конкретна цел? Излизаш и вкарваш?

- Не, на терена правя това, което иска треньорът. Не летя в облаците. Аз съм просто един бърз нападател, гонещ топката до последно. Качествата ми носят успехи, не само на мен, а и на целия отбор. Винаги съм вярвал в уменията си. Досега не съм си поставял конкретна цел колко гола да отбележа. Така е по-лесно. Просто вкарвам и се радвам. Нямам план или график. И сега само вярвам, че до края на първенството ще забия още попадения.

- Стреляш добре и с двата крака, играеш добре и с глава, кое все пак е най-силното ти оръжие?

- Да, така е. И все пак, предимно използвам десния си крак. Но ... да, когато имам възможност използвам и левия. Най-силното оръжие, както сте забелязали напоследък, е главата ми. Това е защото съотборниците ми центрират много топки, а аз пък не искам да ги разочаровам и вкарвам.

"

- Имало ли е друг отбор в кариерата ти, където толкова често си отбелязвал?

- Да, имах такъв период в Бразилия в един друг отбор. Там също нещата вървяха много добре и головете валяха. Но, както вече ви казах, приемам всичко това като моята работа и само се моля да продължавам в това печелившо темпо.

- Получи и немалко жълти картони, имаше свалена фланелка...

- Разбира се / смее се/ . Шефовете ми размахаха пръст. След последния такъв случай треньорът ме извика и ми каза: "Ей, момче, имам нужда от теб на терена, не извън него". Предупреди ме да преценявам как се държа на терена, защото ще се наложи да плащам глоби.

- Няма ли опасност така да пропуснеш важен мач?

- Не, не. Вече си научих урока. Знам, че предстоят важни мачове и отборът има нужда от мен. Няма да сваля пак фланелката си или да отида при корнера, за да празнувам гола с танц с флагчето. Наясно съм, че тази еуфория е наистина много приятна и ме кара да изригвам, но това вреди на работата ми.

- Сърдит ли си на българските рефери, които ти отмениха няколко редовни гола?

- Не, не се сърдя. Прощавам им. Опитвам се да ги разбера, защото вътре на терена ние виждаме мача по различен начин от този, по който го виждат реферите. И трябва да запазваме самообладание в такива моменти, дори да се чувстваме ощетени. Няма да променим нищо, а само ще си навредим за следващите мачове. Трябва обаче да си кажем - имаше две неотсъдени дузпи срещу мен. Имаше и отменен редовен мой гол, но реферите решиха друго. И аз не искам да им се бъркам в работата. Аз съм на терена за друго - да вкарвам голове и да помагам на ЦСКА да е първи.



- Имаше ли големи разминавания от очаквания ти за българския футбол и това, което видя като реалност?

- Това, което ме изненада е колко силов е футболът в България. Много повече контакти и твърди влизания, отколкото на другите места, на които съм играл. Но след като пострадах няколко пъти, аз си научих урока и мога да кажа, че вече съм адаптиран към футбола тук.

- С какво ти беше най-трудно да свикнеш в България?

- Както ви казах, едно от по-трудните неща за мен бяха ниските температури. Но най-тежко ми беше, че когато дойдох в България бях сам, защото на семейството ми се наложи да остане за кратко в Бразилия. Но когато жена ми и детето пристигнаха в България, нещата се подредиха. Всичко си дойде на мястото. Казах си, щом съпругата ми вече е тук, трябва да мисля само за футбол и да вдигна нивото, да покажа какво мога!

- Свикна ли с кухнята, липсва ли ти чураското, намери ли добри ресторанти тук?

- Не, нямах особен проблем с това. Когато дойдох, прекарвах много време с моя сънародник и треньор в щаба Дани Моралес, който ми показа много от хубавите места тук. Харесвам кухнята и ресторантите ви. Липсваше ми много телешкото месо, тъй като в Бразилия то е основна част от кухнята ни и е изключително качество. Но вече намерих точните места и мога да кажа, че и по тази линия вече всичко е наред.

- Чувстваш ли се звездата на А група?

- Не, не обръщам толкова внимание на тези неща. Обръщам внимание на това, което прави целият отбор. Вижте, аз не работя сам. Ако Каранга е вкарал гол, той не го е направил сам! Поздравленията са за целия отбор, който е създал положенията. Аз съм един състезател, но няма и да скрия, че обичам конкуренцията и съревнованието. И знам, че нашите конкуренти имат много добри футболисти. Не се имам обаче за "сеньор По-специален". Успехите ни досега са резултат от работата на всички в ЦСКА, а не са моя персонална заслуга.


- Как чувстваш отношението на феновете на съперника към тима ти?

- Досега не съм имал никакви проблеми с феновете на другите отбори. Уважавам ги, но не им обръщам специално внимание. За мен са важни феновете на ЦСКА. Толкова са много, че понякога направо е страховито! Много са верни, колоритни. Страхотни са! Едва ли друг отбор в България има толкова много привърженици и е абсолютно удоволствие да играеш пред такава публика. Благодарение и на тях нивото на отбора е толкова високо.

- ЦСКА се стреми към титлата на България. Кои ще са основните ви конкуренти и как смяташ, че ще се развие тази битка в първенството?

- Вижда се, че конкуренцията е огромна и битката ще е до края на първенството.Лудогорец ни преследва здраво, но всичко е в нас. Ние държим съдбата си в ръце. И ако успеем да поддържаме това високо ниво и работим усърдно, ще постигнем целите си. Всъщност ние нямаме цели. Имаме само една-единствена цел и тя е шампионската титла в края на сезона!

- Наближава дербито, усети ли тръпката на тази битка вече?

- Чакам го с нетърпение! Постоянно говоря с жена ми за това. Тръпката в този мач е по-различна от всичко, с което съм се сблъсквал досега. Вкарах гол в този мач и изпитах емоцията от попадението. Феновете, тръпката по трибуните, невероятната атмосфера... Всичко това вдига адреналина на макс. Неслучайно питам постоянно в кой кръг е дербито и колко остава до него. Много е специален този мач. Той ми дава онова усещане, заради което играе един футболист. Дава ми тръпка, от която настръхвам, дори сега когато само говоря за дербито.

- След толкова силно представяне, трансфер в чужбина изглежда много реален. Как гледаш на големите първенства в Европа и къде би искал да играеш?

- Сега всичко, за което мисля и живея е ЦСКА. Всички мои цели са свързани с клуба. Честно - не мисля за трансфер. В главата ми се върти само това, което искам да постигна с настоящия си отбор. Господ е с мен и ми помага! И той ще ме насочи по кой път да поема в бъдеще. Но това, което искам в момента е да зарадвам всички в ЦСКА. Всички! От чистачите и готвачите на клуба до съотборниците ми и треньорите, защото благодарение на тези хора аз съм на това ниво. И мечтая, когато един ден си тръгна, да съм спечелил титлата с ЦСКА.

- Футболът в коя страна ти импонира най-много?

- Харесвам много Франция като държава и първенство. От малък мечтая един ден да играя в някой от най-силните шампионати в света. И да, ако това бъде Франция, ще съм най-щастлив.

- Струва ли Неймар 222 милиона евро?

- Разбира се, че струва толкова! Това дори не подлежи на коментар.

- Кой е любимият ти футболист?

- Роналдо - Феномена! Той беше идол за мен като дете и продължавам да му бъда голям фен, макар вече да не играе.

- Разкажи нещо за детството и за кариерата си преди да дойдеш на "Българска армия". Започнал си в Санта Круз, а най-силният ти период е в БС.

- Започнах в Наутико. Това е шестият щат на Бразилия. След това дойде периодът в Санта Круз. Вярно е, че Боа Спорте беше най-силният момент от кариерата ми в моята страна. Играх и в Корея за кратко, след което се върнах в Бразилия. Там разбрах, че ЦСКА има интерес към мен. Стойчо Стоилов ме хареса още докато бях играч на Боа Спорте. Тогава обаче бях много млад и не се разбрахме. Но ЦСКА продължи да следи развитието ми и тази година, когато дойде офертата от клуба, я приех без въобще да се замислям. И после вече знаете какво се случи...

- Знаеш ли, че бразилците са любимци на "червените" феновете? Знаеш ли нещо за бившите големи звезди от Бразилия играли тук?

- Знам, че обичате нашия футбол и бразилските играчи. И сега аз съм един от тях и това ме прави щастлив. Познавам само Ней. Той е много близък мой приятел и беше голяма подкрепа за мен, когато дойдох тук. Когато разбра, че идвам ми помогна със съвети, ориентира ме къде попадам и какво да очаквам. Мотивира ме, разговаряхме по телефона всеки ден и мога да кажа, че преживя заедно с мен трудностите.

- Всички заговориха български, ти докъде стигна?

- Няма шанс за мен. /смее се/

- А би ли играл за националния отбор на България?

- Разбира се. Един ден, ако имам тази възможност ще го направя с огромно удоволствие.

- Какво знаеш за историята на българския футбол?

- Не помня друго, освен осмицата на Барселона. Стоичков беше страхотен футболист.

- Колко важен е Дани Моралес за теб?

- Той винаги е бил до мен, от момента когато дойдох в България. Човекът, който ми помагаше за всичко. Човекът, който оставаше с мен след тренировка и с когото споделях проблемите си. Той е не просто треньор и сънародник, той е истински приятел.

- Доколко футболът на плажа помага на бразилците за професионалната им кариера?

- От там се научават много неща. Всеки бразилски футболист е играл на плажа. Това е наистина важно начало. На плажа получаваш първите си уроци по техника. Всеки бразилец е започнал от плажа.

- Разкажи ни за семейството, каква музика слушаш, как се забавляваш?

- Семейството ми е това нещо, което ме мотивира всеки ден! Иначе се смятам за позитивен човек. Моята майка ме е учила, че най-важното нещо е усмивката на лицето. И почти винаги ще ме видите широко усмихнат и щастлив. Но не и когато стъпя на терена. Там ставам абсолютно сериозен, защото трябва да се върши работа.

- Колко гола ще направят Фернандо Каранга истински щастлив в този шампионат?

- За първи път пред вашата камера ще си поставя летва. Искам 25-27 гола. Ще бъда истински доволен, ако успея да ги постигна!