Празнуваме Кръстовден!

Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен

Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен - Кръстовден. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

История на празника

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII в.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, през 326 г.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех.

Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста

Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Йерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Богослужение

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

Вярвания

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.

Традиции и обичаи на Кръстовден

За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристина, Кристиян.