Предлаганите изменения не са породени от конкретни проблеми, подкрепени със съответни статистики и данни

Предлаганите изменения не са породени от конкретни проблеми, подкрепени със съответни статистики и данни, нито са посочени ясни и измерими показатели относно очакваните ползи от приемането на предложения акт. Това заяви заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта, внесен в Народното събрание от Весела Лечева и група народни представители. Законопроектът бе обсъждан по време на заседание на парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. По думите й, предварителната оценка на въздействието е формална и в голяма степен несъответстваща с предложените текстове.
„Преди всичко проектът не е мотивиран от идентифицирани конкретни проблеми при прилагането на сега действащата нормативна уредба. Той не се основава на обективен анализ на действащия закон, а преповтаря изложеното в мотивите за приемането на акта“, обясни зам.-министър Колева.
По същество в законопроекта се предлага увеличаване на административната тежест – създават се нови режими и тяхното администриране се възлага на Министерството на младежта и спорта.
„Не е преценено има ли то обезпеченост с финанси и човешки ресурси да поеме тези допълнителни функции. Също така не е достатъчно анализирано ще допринесе ли това разширяване на обема на държавното регулиране за позитивното развитие на младежките инициативи или напротив – ще действа възпиращо“, подчерта Ваня Колева.
Тя бе категорична, че преди да се предприемат промени в Закона за младежта би следвало да се направи подробен и независим анализ на начина на провеждане на младежката политика на национално и местно ниво, да се идентифицират проблемните области на национално и/или местно ниво, като при възможност измененията в Закона за младежта отговорят на потребностите на младите хора и на приоритетите в младежката политика на национално и международно ниво.
„Време е младежката политика да се приеме като водещ приоритет, който да се подкрепи от една модерна и отговаряща на съвременните търсения и очаквания на младежите нормативна уредба, която за съжаление не намира отражение в предложения проект на акт“, заяви заместник-министърът на младежта и спорта.
Ваня Колева обърна внимание на проблемните области в предлагания проект, които са следните:
1. Предлага се насърчаване на „младежи с изявени дарби“ по аналогия на закрилата на децата с изявени дарби, уредена в Закона за закрила на детето.
Тъй като част от „младежите“ по смисъла на Закона за младежта (до 18 г.) са и „деца“ по смисъла на Закона за закрила на детето, техните дарби се ползват със закрилата, установена със Закона за закрила на детето. Законодателят е преценил, че децата имат нужда от специално насърчаване за развитието на своите дарби поради тяхната социална уязвимост и непълноправното им участие в обществения живот предвид личностната им незрялост. Прилагането на същия подход към възрастова категория от лица над 18 г., т. е. ангажирането на държавата със задължение да „стимулира“ (вкл. финансово) „дарбите“ на пълноправни граждани, е логически, житейски и икономически неоправдано. Възможностите за пълна професионална и творческа реализация на всеки дееспособен гражданин са естествен стимул за развитието на неговите качества и дарби. Не е обосновано държавата да подпомага граждани, които не са в уязвимо състояние поради възрастови, социални, здравословни или др. особености.
2. Предлага се създаване на още един вид младежка организация с представителни функции – национално младежко представителство, успоредно с наличните съгласно действащия закон национални представителни младежки организации.
Не е достатъчно ясно каква е разликата между двете и защо е необходима още една формализирана младежка организация (предвижда се министърът на младежта и спорта да признава и отнема статута на такава организация). Следва да се прецени добре свръхрегулирането дали ще насърчи самоорганизирането на младежите или напротив - ще доведе до бюрократизиране на младежките инициативи, а оттам и до намаляване на привлекателността им за самите младежи.
3. Също мисля, че прекалено се бюрократизира института на младежкото доброволчество чрез въвеждането на нов субект-посредник – „организации, осъществяващи доброволческа дейност“, които подлежат на режим на вписване в регистър, воден от ММС, както и чрез ограничаването на младежите да извършват доброволческа дейност само като членове на такива организации.
По този начин се влиза в противоречие с естественото качество на доброволчеството като резултат на определена ценностна нагласа на личността, израз на симпатия към определени каузи и дълбоко субективната мотивировка за полагане на безвъзмезден труд. Считам, че добволчеството не следва да се „професионализира“, да бъде разглеждано като „дейност“, която се упражнява по занятие. Това би имало по-скоро демотивиращо въздействие за потенциалните доброволци.
По отношение на младежкото доброволчество в проекта има залегнали още няколко не достатъчно обмислени идеи – напр. предвижда се финансово подпомагане и контрол върху дейността, които обаче да се уредят с наредба, като в закона не са заложени основните правни норми, уреждащи финансирането и контрола. Незаконосъбразно е първичната правна уредба на такава съществена материя като финансирането и контрола да не бъде уредена в закон.
4. Механично се пренася режима на „спортните обекти“ от Закона за физическото възпитание и спорта към т. нар. „младежки обекти“, което не е достатъчно обмислено. Спорт“ и „младеж“ са категории от различен порядък. Спортът е специфична човешка и обществена дейност (вид/отрасъл), а „младеж“ е възрастова категория (според закона 15 – 29 г.), лицата от която могат да се реализират в най-разнообразни отрасли на човешката и обществена дейност.
Спортните обекти и съоръжения имат отчетливи конструктивни характеристики, наложени от вида човешка дейност, за която са предназначени, а именно за упражняване на спорт (според изискванията на съответния вид спорт); дори когато те могат да се ползват и за други цели, те се строят според нуждите на вида спорт, за упражняването на който са предназначени, което осмисля наличието на специална категория „спортни обекти и съоръжения“ и законоустановен режим за ползването им.
Младежките дейности, регулирани в ЗМ, по своята отраслова принадлежност се отнасят към образователните, консултантските или информационни услуги/дейности. Този тип услуги не налагат използването на сгради/помещения със строго специфични особености (практически подходяща е всяка зала или офис, според дейността), нито тези услуги са изключително присъщи на възрастовата категория младежи. Затова е неоправдано създаването на сложен режим за тяхното ползване, вписване в регистър и др., обременяващ ММС с прилагането му, а общините – със задължение да създават условия за разкриване на младежки обекти.
Тук следва да се има предвид, че в действащите програми за финансово подпомагане на младежки дейности, приети по реда на ЗМ, е предвидено предоставянето на публични средства за покриване на разходите за наем на помещения при осъществяване на младежките дейности. По този начин държавата по оптимален начин е решила въпроса за осигуряване на „обекти“, в които да се провеждат младежките дейности.
На заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта присъстваха и представители на Национално сдружение „Младежки глас“ и Национален алианс за работа с доброволци. Неправителствените организации изразиха своето несъгласие с така предложените законови изменения от страна на БСП и подкрепиха позицията на заместник-министъра на младежта и спорта Ваня Колева. Oсновен мотив за възражението от тяхна страна бе, че такива значими законодателни инициативи трябва да се извършват в диалог с НПО.