Министър Вълчев: Мерките за ограмотяване ще намалят миграцията

Държава без образовани хора няма работещи институции и гражданско общество

Образованието и мерките за ограмотяване са част от действията, които могат да да се предприемат и това да доведе до намаляване на миграционните процеси както извън страната, така и вътре в границите й. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва днес в дискусия на тема „Образование и демография“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Има ясна зависимост между броя на мигриралите и този на нискообразованите българи в страната. Колкото повече расте делът на неграмотните, толкова повече се увеличава желанието за миграция на останалите. Държава без образовани хора няма работещи институции и гражданско общество“, посочи в своя доклад министър Вълчев.
По думите му, образованието до 16 г. е конституционно задължение и институциите имат право на принуда, когато става дума за отпаднали или непосещаващи училище деца до тази възраст. Министърът допълни, че е необходим политически консенсус за трайна политика за превенция на отпадането от училище.
“Истинският демографски проблем на България не е намаляването на броя на населението, а увеличението на дела на нискообразованите хора. През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа, образованите ще искат да избягат от необразованите. За да се реши този проблем специална роля имат учителите“, отбеляза министър Вълчев. В своя доклад той акцентира както върху важността на задължителното образование, така и на необходимостта от наличие на мотивирани учители. „За целта трябва да се увеличат възнагражденията като те бъдат диференцирани. Общото увеличение следва да стимулира повече млади хора с добри резултати да станат учители. Колкото по-добри резултати са имали в училище бъдещите учители, толкова по-добре ще обучават децата в бъдеще. Диференцираното увеличение ще е за онези преподаватели, които работят с деца от уязвими групи и в погранични или планински райони. За тях условията са по-трудни и те трябва да бъдат стимулирани“, обясни Вълчев.
В рамките на дискусията проф. Иво Христов посочи, че голяма част от българите свързват неграмотността с ромския етнос. По думите му, интеграцията им е свързана с националната сигурност в следващите 15-20 г. и включването им в образователната система е от голямо значение. 
Проф. Антоанета Христова представи данни за миграцията извън България, според които 31,9% от напусналите страната са висшисти, а само 4,8% са с начално образование. Тя беше категорична, че с демографията са свързани всички останали политики, така че е необходим консенсус на национално ниво за преодоляване на демографската криза.
Заместник министър-председателят Валери Симеонов допълни, че правителството е показало готовност за справяне с проблема чрез междуинституционалния механизъм за обхват и приобщаване на децата в образователната система. „Трябва да се влезе във всяко гето и да се приложи различен подход към всеки случай. Това е сериозна крачка, но трябват и други мерки. Трябва да се направят промени и в социалната система, а паралелно да върви и борбата с престъпността“, каза Симеонов.