Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират

46 години от трагедията, отнела на България двама велики спортисти и личности - пример за доблест и човечност

На днешната дата преди 46 години от този свят нелепо си отиват футболните легенди на България Георги Аспарухов и Никола Котков.

На 30 юни двамата пътуват с колата на Гунди, "Alfa Romeo Giulia GT", от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния Ботев. Около 11:30 часа в прохода Витиня алфата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и двете футболни легенди изгарят живи. Смъртта им става национална трагедия, а на погребението се стичат фенове от различни отбори.

Аспарухов е роден в София на 4 май 1943 година. Юноша е на Левски, а през 1960 започва да играе за мъжете едва на 17 години. За един сезон той преминава в Ботев Пловдив, а след това отново се завръща на „Герена". Със „синята" фланелка Гунди печели три шампионски титли. Записва 247 участия в А група и бележи общо 150 гола. През 1965 година Гунди става футболист и спортист номер едно на страната. В същата година той заема осмо място в класацията за Златната топка. Аспарухов бележи паметни голове за националния тим. Разписва се два пъти на световни шампионати. През 1999 година е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за 20 век.

Никола Котков е роден на 9 декември 1938 година в София. Той е юноша на Локомотив София и е една от емблемите на този тим. Котков играе от 1956 до 1966 за „железничарите". След това преминава в редиците на Левски. Става шампион на страната и с двата клуба. Котков има 26 мача и 12 гола за държавния ни тим.

От ръководството на Левски: От загубата на доблестни хора винаги боли

Ден, в който се покланяме пред двама велики спортисти и личности - пример за доблест и човечност.

Тъгата по Георги Аспарухов и Никола Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото от загубата на доблестни хора винаги боли.

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и обществена памет със своят чар и елегантност. Бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.

Ръководството, футболистите и служителите на ПФК ЛЕВСКИ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.