38% от българите приемат въвеждането на еврото - bulgaria.utre.bg

38% от българите приемат въвеждането на еврото

25 юни 2017, 09:23 | Руслан Иванов
  • Снимка:
    pixabay.com

В рамките на година българският лев се обезценил повече от 10 пъти

Приемането на еврото трябва да стане след задължително отстраняване на пречките за социално-икономически прогрес. Това каза проф. Гарбед Минасян по време на пресконференция в БТА.

Институтът за ново икономическо мислене организира дискусия на тема: "Валутният борд на 20 години: резултати, проблеми и перспективи". Поводът е, че на 1 юли се навършват 20 години от въвеждането на валутния борд в България. Във връзка с това INET организира дискусия с участието на водещи макроикономисти, бивши финансови министри и непосредствени участници в реализацията на този проект.

38% от българите приемат еврото да се въведе като единствена платежна единица според проучване на Евробарометър, което проф. Гарабед Минасян цитира, изнасяйки встъпителния си доклад.

Паричният съвет се въведе към средата на 1997 година. "Тогава нашият български лев беше свързан към германската марка и това, според мен, беше едно добро решение- собствено наше решение", коментира проф. Минасян.

Той припомни, че средногодишният валутен курс бил 175 лв. за един долар, а година по-късно вече повече от десетократно по-скъп. В рамките на година българският лев се обезценил повече от 10 пъти.

Проф. Минасян изтъкна, че депутатите съумели да елиминират един от основните принципи, вградени в закона за БНБ в средата на 1997 г. По думите му, според този принцип всяка година се променя по един член на Управителния съвет (УС) на банката, така че нито една група от политици да няма възможност да предупредели изцяло състава на УС.

Премахвала се и възможността за влияние на политиците върху решенията на членовете на УС. "В наше време почувствахме това влияние - поведението на шефа на БНБ по време на КТБ, имаше прекалено голямо желание да продължи да бъде преизбиран и може би това изяде главата му и докара тези поразии", коментира икономистът.

Проф. Минасян коментира опита на другите страни-членки на ЕС. "Швеция съзнателно не променя известни условия в закона за централната си банка, защото не иска да се включва в Еврозоната. Полша заявява през 2017 г. , че включването й в Еврозоната ще се забави поне с 10-20 години. Не стои на дневен ред и приемането на еврото. В Чехия около 1/5 от населението одобрява включването на страната в Еврозоната и не се бърза", коменира проф. Минсян.

Сдържана в това отношение е и Унгария, а сигналите от Румъния са, че ще приеме еврото, след като доходите на румънските граждани постигнат равнище, близко до това в другите страни-членки на ЕС. По отношение на Хърватия също няма развитие по идеята да се включи в Еврозоната.

Страните от Централна и Източна Европа, които са включени в Еврозоната, са с номинален БВП на човек от населението над 10 000 евро. Това са малки страни - с по 1-1,5 млн. население, единствената по-голяма е Словакия с 4 млн. население, изтъкна икономистът.

"При нас към 2016 г. сме около 7 млн. население, при номинален БВП на човек от населението - около 6600 евро, т.е много далеч от това равнище", коментира проф. Минасян.

По думите му, страните в Еврозоната чувстват много повече трудности при външни кризисни въздействия.

Проф. Минасян обърна внимание и на ситуацията в България. Проучване на Евробарометър сочи, че едва 38% от българите приемат еврото като единствена платежна единица.

Той отчете ясен тренд на нарастване на дела на левовите депозити в общите депозити. Към 2016 г. около ¾ от кредитите, които получават домакинствата и нетърговските организации, са в левове.

"Лихвите по депозити в левове са по-високи. Очакванията са, че затовадепозиторите ще предпочитат да държат левови депозити", каза проф. Минасян.

По думите му, в рамките на 5-6 години парите в обращение са нараснали с 2/3. Проф. Минасян съзря "бомба със закъснител", тъй като тези пари са извън централната банка, те са по нашите джобове, пари в обращение. Те се съхраняват някъде и не е ясно в кой момент, къде могат да изригнат и по какъв начин могат да въздействат върху протичането на икономическите процеси, предупреди той.

"През 2014 г. видяхме, че за нула време ние сме били едва ли не на ръба на срив на тази наша прословута финансова стабилност", припомни икономистът.

Припомняме, проф. Гарабед Минасян бе икономически съветник на президента Петър Стоянов. Работи в Икономическия институт на БАН



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета