Виртуозната интродукция на Дон Еъри предшестваше Perfect Stranger

На фона на корицата на култовата тава Deep Purple in Rock великия Йън Гилън започна своя софийски разказ пред препълнената зала "Арена Армеец".

И как не точно на този фон, където играта на думи с рок и скала са в едно за Пърпъл, извисени завинаги над време и пространство.

Близо 15 000  души станаха свидетели на част от световната обиколка на великата група под надслов "Дългото сбогуване".

В мека виолетова светлина, на голям мултимедиен екран,  течеше разказът за групата  с милиони фенове по цял свят.

Като класическа рокбанда, без лирични отклонения, Гилън и компания забиха най-напред Fireball. Дойде ред и на Strange Kind of Woman.


От старите кучета на място си бяха вокалът Йън Гилън, басистът  Роджър Гловър и неуморния барабанист Йън Пейс. Със сигурност Стив Морс няма да може да измести от сърцата на феновете соло китарата на Ричи Блекмор. Но при големите творци винаги е така. Когато се сблъскат две его и два таланта като скали, каквито са Гилън и Блекмор единият си тръгва. Ричи го направи отдавна.

А симпатичния Стив с дълго русо киче показа,че се вписва все повече и повече в легендарната група. В края на двучасовото шоу Морс спази принципа на рицарите за "битка до последна капка кръв". Изразено по музикантски на култовото Black Night свещенодействаше с екзалтираната публика "до последна нота риф". Преди това феновете буквално изкуфяха на легендарното Hush.


На пианото  вездесъщия Джон Лорд,  мир на праха му,  приживе бе заменен от Дон Еъри.  И на концерта в София  Дон показва,че спазва правилото на Пърпъл да бъде един от тях докрай в интонационната среда.  В един момент Дон остана сам на сцената. Гилън го представи като невероятния Дон Еъри. На клавирите пианистът започна свои магии. Неусетно се стигна до страхотния реверанс към вярната на Пърпъл българска публика с инструментал на Хубава си моя горо! Залата буквално започна да се тресе.

Това бе интродукция към великото парче Perfect Stranger. На рефрена Гилън бе разперил ръце и получи въздушни прегръдки от цялата зала. Дон Еъри показа много висока класа и при съвременната интерпретация на Lazy.

В неусетно преминалия двучасов сет Purple не направиха Pictures Of Home  и Highway Star. Но може ли човек да се сърди на тези великани,  които имат безброй велики парчета. Все някъде в турнето ще заменят някое от тези в София с едно от споменатите две. В Арена "Армеец" направиха  Space Truckin, което също е голямо, но в друга страна може вместо него да изпеят за разнообразие някои от другите си хитове.

За най-великия блус "Child in time" е ясно, че не е  трябвало да има  Берлинска стена до края на 1989 година. Тогава,  със сигурност Гилън щеше да дойде още по-рано в България, когато  все още можеше да вдигне октавите на това великанско парче. Сега и той, и ние феновете искаме да запазим магическите спомени от мощния му глас от онова време. А и нещата, които сега прави заслужават дълбок поклон.

Разбира се концертът на Пърпъл не мина без Smoke on the water. Перлата на тавата Machine Head. Тази песен може да вдигне и "мъртвите души" на Гогол.
На мултимедийния екран течеше легендарната история на това огромно парче. На екрана бяха показани вестници от онова време, които на първа страница са писали за инцидента в Монтрьо.

През декември 1971 Пърпъл влизат в студио на Ролинг Стоунс да записват нова плоча. В казиното в Монтрьо  Франк Запа и неговите The Mothers of Invention имат концерт. Недоволен фен предизвиква страхотен пожар. Казиното пламва. Гледката отдалеч е страховита с този "Дим над водата", който се носи над Женевското езеро.

Хитът вече е в главите на великите от Дийп Пърпъл. За записа Ричи Блекмор забива с електрическа китара Фендер Стратокастър, а Джон Лорд  виртуозно  разхожда пръсти из орган Хамънд 3.

Песента е опростена и в това е нейното величие вече толкова години.

Петимата от Пърпъл разбира се направиха бис. Тяхната обиколка се казва "Дългото сбогуване". Надеждата на милионите им фенове е,че като при повечето големи групи, това може да се окаже предпоследно турне. И пак да има на много места по света мигове от по два часа неизмерима радост...