Днес е кулминацията на тържествата по повод 141-та годишнина от Априлското въстание

Общество

01-05-2017, 07:00

Снимка:

visitcentralbalkan.net

Автор:

Мила Иванова

Всичко от Автора

Още по Темата:

145 години от избухването на Априлското въстание

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция

Днес е кулуминацията на тържествата по повод 141-та годишнина от Априлското въстание. Президентът Румен Радев ще участва в тържествената програма в Панагюрище.

Тържествена проверка-заря по случай 141 години от Априлската епопея е с начало 20.30 часа на площад „20 априлий“. От 20.40 часа президентът Румен Радев ще произнесе тържествено слово, след което ще се проведе вечерна проверка в памет на падналите за свободата на България.  

Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, в случая руско-турската, с което се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.

Избухва преждевременно на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.