Във Франция симпатизирам на ПСЖ

Една от новите зимни покупки в Левски - Амаду Сукуна, даде любопитно интервю за "Меридиан Мач", в което говори по всякакви теми, дори и такива извън футбола. Ето какво каза дошлият от Верея на "Герена" футболист.

Амаду, как се стигна до трансфера ти в Левски?

- Контактите с клуба започнаха още през месец септември. Тогава разбрах, че ме следят отблизо и гледат всеки мач на Верея с мен. Аз обаче бях настрана от преговорите. Всичко ставаше между Левски и моя мениджър. После на 14 декември пристигнах в София, но вече всичко беше уточнено. Само трябваше да подпиша договора си с клуба. Два-три дни след това заминах спокоен за ваканцията ми във Франция.

Как те приеха в клуба?

- Отлично. Всички много се стараят да ме обграждат с внимание. Треньорът се занимава специално с мен и се опитва да ми помогне по-бързо да свикна с отбора. Всичко ми харесва засега. Левски е като малко семейство.

Когато те представяха, самоуверено заяви, че Левски повече няма до има проблеми с вкарването на голове. Вярваш ли го?

- Да, защо не? Нали затова ме привлякоха в отбора? Аз съм нападател, надявам се да имам успех в Левски. Всеки трябва да има и шанс освен умения. Да помагам за головете ми носи същото удоволствие, както да вкарам. Ще се радвам да дам и много решаващи пасове. Те също са много важна част от играта.

В Левски се налага нова схема с двама нападатели. Това теб устройва ли те?

- Напълно, защото когато бях в Тулуза, играехме точно със схема с двама нападатели. За мен ще е много по-лесно, отколкото във Верея, където често играех сам в атака и ми беше трудно, признавам. Предпочитаната ми позиция на терена дори е зад нападателя. Така мога да излизам от дълбочина, да имам повече свобода, да сменям позицията си.

С кого предпочиташ да си партнираш?

- Това е решение на треньора. Щом ме питате обаче, ще ви кажа, че Бабатунде ми пасва повече като профил на играч. Той е мощен нападател, който може да пази топката, да освобождава пространства, да привлича вниманието поне на двама защитници. С него играхме 3 полувремена заедно по време на подготовката в Турция. Усещам, че се допълваме добре, защото аз съм по-подвижен, мога да играя около него - вляво, вдясно. Но повтарям, че треньорът избира кои да играят в нападение.

Ти си французин, корените ти са от Мали. Имаш ли близка връзка с африканската страна?

- Разбира се, там имам цяло семейство. Когато мога, се връщам в Мали. Сега нямам голяма възможност, но винаги когато имам поне две седмици ваканция, заминавам за Африка. Мали е развиваща се страна, която има своите трудности и предимства. В Мали времето винаги е хубаво.

Имаш ли амбиция да играеш за националния отбор на Мали?

- Това е една от целите ми. Аз имам мачове за младежките отбори на Франция до 18 и до 19 години, но това няма да ми попречи. Ако играя добре за Левски и продължа да се развивам, мога да стигна до националния отбор. Поне такова е желанието ми.

Следеше ли отбора по време на Купата на африканските нации?

- Да, гледах им всеки мач. Мали имаше сериозни проблеми заради някои контузии на основни играчи, които разклатиха отбора и го направиха уязвим. Отборът имаше трудности най-вече при последния пас, това ми направи впечатление. Явно има резерви в атака, така че, защо не, един играя за Мали.

Вярваш ли, че Левски може да стане шампион още този сезон?

- Винаги вярвам. Вярно, трудно е да наваксаме преднината, защото това са две загуби и едно равенство, които трябва да направи Лудогорец. Ние обаче не се отказваме. Левски е в ролята на ловеца, който гони и преследва. За нас дори ще бъде по-лесно да дебнем от втора позиция за грешки на водача. Няма да се предадем, докато има надежда.

Кой е наи-добрият ти приятел в Левски?

- Най-близък съм с Мехди Бурабия, защото говорим един език и е по-лесно при комуникацията. Иначе живея в един хотел с друго ново попълнение - Давид Яблонски, който понякога ме кара на тренировка. Другите момчета също са симпатични.

Треньорът на Верея Александър Томаш беше казал за теб, че си много добър футболист, но странен човек. Защо?

- Да, чувал съм го това. С Томаш имахме много добра връзка. Той умееше да ме настройва за мачовете, да извлича най-доброто от мен. Разбирахме се добре. Аз му доверих за някои от проблемите, които имах във Франция и така бариерата между нас падна. Томаш пък добре знаеше как да ми говори, как да стигат до мен думите му. Странен? Не бих казал, че съм странен, просто съм различен. Както всеки човек, между другото. Имам характер, индивидуалност. Дори считам себе си за симпатичен и усмихнат човек.

Кои са страните ти в играта, които искаш да подобриш?

- Всеки постоянно има нужда да се развива и да се усъвършенства. Аз работя повече върху първото докосване на топката и върху последния жест - удар или пас. Това е много важен аспект във футбола. Готов съм да работя страшно много за това, да продължавам да се занимавам и след тренировките, да идвам на стадиона, дори и в дните, в които нямаме тренировки. Който ме познава, знае добре, че не ме е страх да работя постоянно.

Как успяваш да се пазиш от контузиите?

- Когато бях по-млад, имах една сериозна травма - в слабините. Близо година и половина се лекувах, за да се оправя напълно. Сега внимавам много като професионален футболист. Следя с какво се храня, какво пия. Старая се организмът ми да се възстановява пълноценно.

Имаш диплома за търговец, с това ли ще се занимаваш след футбола?

- Да, не съм занемарявал учението, защото исках, ако не ми потръгне във футбола, да имам и друг път, и друга възможност. След като спра един ден с играта, може би след 10 години, а дори и след 15, ако имам шанс, искам да се занимавам с търговия. Да основа моя фирма, да отворя магазин, да бъда на пазара.

Във Франция или в Мали?

- Може и на друго място по света. Сега разстоянията не са проблем.

Преди една година си бил на проби в Норвегия. Как стигна дотам?

- Имах нужда да тренирам и се появи един мениджър, който ми предложи тази възможност. Всичките ми разходи бяха поети от клуба, в който бях - Сарпсборг, така че нямаше какво да губя. Но не останах там, не се получи. Беше страшно студено.

И в България тази зима бе много студена.

- Не е същото, не може да си представите, ако не сте били в Норвегия.

Имаш ли любим отбор, който подкрепяш от дете?

- Да, аз съм роден в района на Париж и винаги съм се вълнувал от ПСЖ. Клубът се промени в последните години. По-лесно е да се играе футбол с катарските пари. (Смее се). За съжаление, когато ПСЖ игра с Лудогорец в София, не успях да отида на стадиона, бях в Стара Загора.

С какви впечатления остана от Стара Загора?

- Хубав град, спокоен. Всичко обаче е много по-малко от София. Разликата е най-вече в движението с колите по улицата. В София е истинска лудница.