От ГЕРБ предпочитаме да използваме парите разумно - за инвестиции в неща, които ще помогнат на хората да правят бизнес, а не да го прави държавата, да създаваме възможности за всички

На една от централните улици на София от години има един анархистки графит: „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“. Вероятно той стои там още от началото на 90-те, когато двуполюсният партиен модел в България беше остър и обществото имаше нужда от известно успокояване.

Днес близо 25 г. по-късно двуполюсният модел на България се завърна. Имаме две големи политически партии, които ще спорят на 26 март не просто за това, коя от тях ще управлява, а за нещо по-голямо. За това днес в България нямаме нужда от охлаждане на дебата, а от отрезвяване не мислите, само 2 месеца преди парламентарните избори. В голяма степен тези избори ще са типичен сблъсък на завръщащите се в политика идеологии – „ляво - дясно“ или „консервативно срещу ляво либерално“.

Основните разлики между партиите са на икономическия фронт. България излезе трудно от икономическата криза и 2016 г. беше първата от 2008 насам, в която държавният бюджет завърши с излишък, а икономическият растеж беше над 3%. Това беше постигнато след като досегашното правителство на ГЕРБ успя да задвижи икономиката, да намали контрабандата и да спре изтичането на средства от бюджета. Залогът на изборите през март е свързан с това как това икономическо развитие ще бъде използвано. Лявата БСП вече се нареди пред избирателите с планове за съживяването на многомилионни енергийни проекти с руско участие, с идеи за държавни инвестиции в икономиката, както и със заявки за увеличаване на социалните плащания.

Въпросът, когато харчиш пари, които не са твои, а на данъкоплатеца винаги е бил един – лесно или разумно. Затова ние от ГЕРБ предпочитаме да използваме парите разумно - за инвестиции в неща, които ще помогнат на хората да правят бизнес, а не да го прави държавата, да създаваме възможности за всички, а не да вземаме пари от едните, за да ги даваме на другите. Не бихме рискували да върнем колелото на историята назад и да накараме държавата да създава и управлява индустрия, както мислят да направят социалистите. В историята на България има много примери, как тези опити излизат скъпо. Вместо това, ние предлагаме да продължим да инвестираме в тежка инфраструктура, която е от полза за всички, да помогнем хората да направят жилищата си енерго-ефективни, защото това им спестява много повече средства, отколкото може да даде една социална програма; да дадем повече на тези, които се нуждаят най-много.

Въпросът какво правим с настъпилото икономическо оживление и средствата, които то генерира е ключов и за много други области. Като типична пост-комунистическа страна до 1989 г. България все още има нужда да реформира възлови за общественото развитие сектори като здравеопазване и образование. Всеки, който е правил реформи в тях знае, че там реформите не се правят, за да се спестят пари, а обратното. Подобряването на качеството на медицинската помощ и учебния процес всъщност изискват много инвестиции и затова те могат да се направят, само когато държавата разполага със средства. Ако искате да повишите качеството на болниците и трябва да намалите боря им, за да съсредоточите малкото специалисти в няколко, трябва да инвестирате в медицински центрове, линейки и спешна помощ. Ако искате да повишите качеството в образованието, трябва да инвестирате в учители, да привлечете млади хора, които да работят в образованието, с по-добри заплати, нормална база и достъп до технологии и знание, за да могат да преподават уменията за реализация и успех в 21 век. Затова когато левите са готови да мечтаят за по-високи социални разходи, ние се притесняваме, че България ще изпусне още веднъж шанса да се реформира и подготви за бъдещето.

Предстоящите избори в България са и момент, в който трябва да решим как отговаряме на глобалните промени. За нас миграционният натиск и несигурното политическо развитие на много места по света са още един сигнал, че България трябва да бъде част от НАТО и ЕС. Дори повече - наясно сме, че в едно бурно море, малките лодки оцеляват трудно. Затова смятаме, че въпреки различните настроения, процесът на интеграция в ЕС трябва да продължи. Няма спор, че са нужни много промени в начина на функциониране на европейската машина, но няма и съмнение, че ЕС е най-добрата измислена политическа машина до момента в света. Затова ние виждаме България като разумен, но активен член, който използва различни ситуации, за да промени съюзите, в които членува, а не да се съмнява в тях. За съжаление нашите политически опоненти в България не оценяват толкова еднозначно националния интерес на страната ни от по-голяма интеграция в НАТО и ЕС.

2017 е година на критични избори. Германия, Гранция и Холандия ще трябва да решат как искат да се управляват. Поради ролята им в ЕС, това ще означава и сериозни промени за ЕС. Но Европа има и нужда от една стабилна държава като България на Балканите, където минава най-външната й граница и то към региона на Близкия изток и Северна Африка. За нас сега започва периодът на сериозна кампания, в която да убедим българските граждани, че сме по-добри.