Кабинетът на вицепремиера Бъчварова публикува отчет

Екипът на Румяна Бъчварова публикува отчет за постигнатото в електронното управление и административната реформа

Екипът на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация публикува в https://e-administration-report.eu/, както и на Фейсбук страницата „Електронно управление и модерна администрация“ (https://www.facebook.com/egovbg), отчет за дейностите по линия на административната реформа и електронното управление. Отчетът покрива периода от встъпването в длъжност на кабинета до сега.
Политиките и реформите, проведени през последните две години в областта на административната реформа и електронното управление, осигуряват повече прозрачност и създават необходимите условия за улесняване на бизнеса и гражданите при получаване на административни услуги, по-високо ниво на електронизиране, оптимизиране на процесите в администрацията и премахване "разнасянето" на удостоверения от граждани от една администрация на друга. Създаде се нормативна, организационна и технологична основа за устойчиво развитие на електронното управление, в т. ч. националната схема за електронна идентификация, с която гражданите ще могат да ползват електронни административни услуги. Бяха внедрени и модерни практики, свързани с назначения на държавни служители и създадени условия за ограничаване на порочни практики.
Въведе се задължителна оценка на въздействието на законодателството за постигането на по-висока предвидимост и прозрачност на законодателството. Така всички новоприемащи се закони вече ще минават през предварителна оценка на въздействие. Тя дава представа как точно законите ще се отразят на гражданите, дали съответният закон е необходим и какви разходи би наложил.
За повишаване на прозрачността и отчетността на държавните институции бе създаден и се поддържа портал за отворени данни. Бяха разработени и приети необходимите нормативни актове, задължаващи отварянето от страна на институциите на ключови набори от данни като Търговския регистър, регистъра на обществените поръчки, регистъра на концесиите, данни за престъпността, за матурите и други. В резултат бяха отворени над 1400 публични масива от данни на единния портал за отворени данни, за да могат хората да следят администрациите по-добре, а бизнеса да има повече информация. На база на тези реализирани реформи България успя да премине от 51-о на 16-о място в света по отворени данни.
За постигането на открито управление бяха разработени и приети промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). След тези промени организациите от обществения сектор са задължени да предоставят информация в отворен, машинночетим формат, заедно със съответните метаданни. Разшири се и кръгът на институциите, от които може да се иска информация – музеи, библиотеки и архиви. Данните се публикуват на Портала за отворени данни.