След внесен протест на Районна прокуратура-Пловдив на три години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим е осъден Раиф М., на 31 г., за измама с цел да набави за себе си имотна облага, като е възбудил и поддържал у някого заблуждение и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 209 ал. 1 от Наказателния кодекс.
През май 2016 г. Районна прокуратура-Пловдив внесе обвинителен акт в Районен съд-Пловдив спрямо Раиф М., като първоинстанционния съд му наложи наказание от три години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 5 години. Районна прокуратура-Пловдив внесе протест срещу така определеното наказание и Окръжен съд-Пловдив наложи на Раиф М. ефективна присъда, която е окончателна и не подлежи на обжалване.
Раиф М.  е признат за виновен за това, че на 19 март 2015 г. в гр. Пловдив е причинил на пострадалия С.П. имотна вреда в размер на 4 290 лева и за това, че през март 2015 г. в гр. Пловдив, като пълномощник на С.П., с цел да набави за себе си и за баба си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у С.П. и с това му причинил имотна вреда в размер на 130 000 лева, която е в големи размери.
На 12 март 2015 г. Раиф М. посетил заложна къща в гр. Пловдив, собственост на С.П, за да заложи четири автомобилни джанти. Двамата постигнали съгласие за цената. Докато разговаряли, С.П. останал с впечатление, че Раиф М. е заможен човек, който имал познанства с високопоставени хора. На 14 март 2015 г. Раиф М. отново се срещнал отново със С.П. и го заблудил, че щял да има големи проблеми с полицията, тъй като нямал необходимите документи за дейността на заложната къща. Твърдял също, че предишният собственик щял да го вкара в затвора. С.П. повярвал на обвиняемия, защото нямал голям опит в този бизнес. Раиф М. убедил С.П. да замине за чужбина, като му обещал, че през това време щял да направи така, че нещата около него да се подредят, защото имал връзки и пари. С.П. се съгласил и дал пълномощно на обвиняемия да се разпорежда със заложната къща и имуществото му. Раиф М. изтъкнал необходимостта от получаване на пълномощно, защото можело да се стигне до конфискуване на имуществото на С.П, а при нужда той щял да го прехвърли на трети лица. Пострадалият заминал за Англия с билет, купен от обвиняемия. Докато бил в чужбина, двамата говорили няколко пъти по телефона. Раиф М. убеждавал С.П., че трябвало да остане в Англия, защото в България бил обявен за издирване. През това време Раиф М. подготвил документите за прехвърляне на апартамент в гр. Пловдив, собственост на С.П. На 23 март 2015 г. заедно с брокер по недвижими имоти  отишли при нотариус в гр. Пловдив. Там Раиф М.  показал даденото пълномощно. Така апартаментът бил прехвърлен на неговата баба, която той бил довел при нотариуса. На същата дата по сметката на С. П. от сметката на бабата на обвиняемия били преведени 60 000 лв., за покупко-продажба на имота, които той изтеглил. Посочената сума задържал за себе си, като не я предоставил на С.П. По делото е била назначена стоково-оценъчна експертиза,  която установила, че пазарната стойност на апартамента е 130 000 лева.
На 19 март 2015 г. Раиф М. пак с пълномощно успял да убеди притежател на лек автомобил, марка „БМВ 318“ да прехвърли собствеността на роднина на съпругата му, след като знаел, че колата била платена и използвана от С.П. Според оценъчната експертиза пазарната стойност на автомобила е 4 290 лева.
На 30 март 2015 г. С.П. се върнал от Англия. Раиф М. му обяснил, че докато бил в чужбина бил прехвърлил апартамента му и се налагало С.П. да пренощува в бунгало до гр. Пловдив. На следващия ден пострадалият посетил заложната къща, установил липси на предадени в залог вещи, оттеглил пълномощните си и подал жалба в полицията.