„Да дадеш, когато нямаш, да спасяваш хора, без да питаш кои са“- това е жизнена позиция на хората на остров Лесбос

„Да дадеш, когато нямаш, да спасяваш хора, без да питаш кои са“- това е жизнена позиция на хората на остров Лесбос. Доказаха я, когато се оказаха на първа линия на бежанска и хуманитарна криза.
За нас няма значение дали в лодките са бежанци или мигранти, няма значение и от какво бягат, просто това са хора, които са в беда и хуманно е да помогнеш, заяви пред гръцките медии кметът на острова във връзка с кандидатурата за Нобел за мир.
И понеже регламентът не позволява наградата да бъде за всички жители на острова, избраха две лица, за които научи цял свят.
Снимката на 85 годишната Милица Камбуси, която храни бебето на бежанци се появи във всички световни медии. Баба Милица, както я наричат в Лесбос, дори се притеснява да говори пред медиите. Според нея не е направила нищо странно, да помогнеш на хора в беда е човешко, казва тя и повече разказва за другите, отколкото за себе си:
Беше ужасно. Видях родителите, целите във вода, да държат едно бебе, което плачеше. Взех го, прегърнах го. Нахраних го с биберон и спря да плаче. Прегърнах го, целунах го и то се успокои.
Дори не знае от коя държава са родителите, а те й целуват ръка.
Други, които  по стечение на обстоятелствата са първите свидетели и на крушения и на масова смърт в морето, са рибарите на острова. Те споделят, че няма нищо по-жестоко от това да видиш удавени деца. Затова и второто лице от остров Лесбос е един рибар. На пристанището всички го познават – Стратис Валамьос. Спасил е стотици от явна смърт в морето. Не ги брои, просто когато има бедствие, той е там:
 Рибар съм. Всеки ден съм в морето. Когато видиш хора, които се давят, чуеш деца да викат за помощ, не може да не помогнеш.Така трябва да бъде, човешко е.
Хората от Лесбос показаха на света, че над политиката, омразата, разделението между хората е тяхното „Човешко е да помогнеш“. За тях няма огради и затворени граници.