Л.Павлова: 22% е покритието с кадастрална карта на територията на страната

От октомври скиците на имотите ще бъдат разпечатвани електронно от нотариусите и държавните администрации

С промените в закона за кадастъра и имотния регистър и след излизането на наредбата през октомври вече няма да е необходимо общинските служби, нотариусите и службите по вписванията да връщат гражданите за скица, това коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на блиц контрола в Комисията по регионална политика към Народното събрание. При административни услуги, за които се изискват скици, администраторите или нотариусите ще имат достъп до системата на кадастъра и сами ще могат да разпечатват скиците на имотите по електронен път. От това се очаква услугата да поевтинее с около 30%. Промените ще спестят на потребителите неколкократно редене на опашки за издаване и получаване на необходимата им имотна информация.

 

Министър Павлова припомни, че 22% е покритието с кадастрална карта на територията на страната. Тя коментира, че с промените в закона за кадастъра и имотния регистър започва поетапното обединяване на двата регистъра, създаването на единния орган в лицето на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и наливането на картите на възстановената собственост. В края на процеса се очаква да има почти 95% кадастрално покритие, което ще промени обслужването и дигитализирането на кадастралните данни на територията на цялата страна. 

Агенцията по геодезия, картография и кадастър е бенефициент по ОП „Добро управление“ като  за разработване на новите кадастрални карти, за направа на обединенията на регистрите и за подобряване системите за управление финансирането е в размер на 12 млн. лв.

Имотите вече ще притежават имотно ЕГН, с което всеки имот ще може да бъде проследяван и ще има информация кои са били собствениците му, кога и как е препродаван, защото имотните измами са сериозен проблем.

След дълги преговори със Световна банка и министерство на финансите беше постигнато съгласие за удължаване на срока на споразумението по проекта за „Развитие на общинската инфраструктура“, който беше подписан през 2010, коментира Павлова. Общата стойност на споразумението е 171 млн. лв., 80% от които  по линия на Световна банка. Проектът има 3 компонента - единият включва 51 мастърплана за водните територии, като част от водната реформа и като нейна основа. Вторият компонент е проектирането и надзора на строителството и рехабилитацията на язовирите. Основният компонент, който се реализира е строителството и рехабилитацията на няколко язовира. „Миналата година започнахме работа по язовир „Пловдивци“ и пролетта на 2017 година очакваме да започне завиряване, с което ще се захрани цялата територия на Рудозем и прилежащите населени места“, съобщи регионалният министър.  Миналата седмица беше сключен договорът за язовир „Луда Яна“ на територията на община Панагюрище,област Пазарджик, така че освен общината ще бъдат захранени още няколко населени места. Над 45 хиляди души ще бъдат водоснабдявани благодарение на изграждането на язовира. Очаква се до края на месеца да започне реалното строителство, което е с краен срок по договор  900 дни. Министър Павлова изрази надежда до края на 2018 година да бъде готов и завиряването да бъде направено пролетта на 2019 година.

Регионалният министър припомни, че днес беше подписан договорът за рехабилитация на язовир „Студена“ на територията на област Перник. Изкуственият водоем захранва над 100 000 души – потребители на питейна вода, както и сериозна част от промишлеността на областта. Основен ремонт на язовира не е правен от неговото изграждане преди 61 години. За да не се спре водоподаването на цялата област, по-голямата част от работите по рехабилитация на язовира ще бъдат извършвани от водолази и специализирани екипи, без намаляване на обема или източване на язовира. 24 месеца е срокът за рехабилитацията му, като през това време ще бъде извършена и рехабилитация на пречиствателната станция за питейни води на област Перник.

По отношение на общинската пътна инфраструктура министър Павлова напомни, че общините определят размера на пътния данък, събират приходите, след което трябва да ги реинвестират в поддържане на градската и общинската пътна мрежа. Задача, с която се зае МРРБ през Агенция „Пътна инфраструктура“, в частност института „Пътища и мостове“ към агенцията е  прегледа на общинската пътна мрежа за това какви са пътищата и какво е тяхното заснемане. 

Павлова припомни, че част от стратегията на правителството и това, което се реализира, е промяна в подхода на финансиране изграждането и поддържането на пътища чрез въвеждане на смесена система – тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните превозни средства над 3,5 тона и електронна винетка за леките автомобили за републиканските пътища. Тръжната процедура е обновена, като крайният срок е 26 септември. Тя  изрази надежда, че ще бъде сключен договор въпреки очаквани обжалвания, така че до края на годината да започне работа по въвеждане на тол системата. Основната част на изпълнението е 12 месеца, след които системата трябва  да започне да работи.

Очакваме  двойно увеличение на приходите още първата година, след като се въведе новата система. Около 600 млн. лв. приходи могат да се очакват след въвеждането й, които съгласно стратегията и анализите да се увеличават и да се достигне до 1 млрд. приходи годишно. По този начин ще се осигури възможност за по-добро поддържане на пътната мрежа в лошо състояние, за повече инвестиции в третокласните пътища; ще могат да се отделят средства за строителство на нови, за завършване на основни пътни направления, така че да може на солидарен принцип да се подкрепи развитието на общинската инфраструктура и общинските пътища.Често се налага при катастрофи, зимни условия и други извънредни обстоятелства да използваме общински пътища за обходни пътища на републиканската пътна мрежа, коментира Павлова. Идеята  е при работеща тол система да отчисляваме от приходите за важните общински пътища.

По отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради министър Павлова припомни, че финансирането през следващата година остава безвъзмездно, а след 2018 година ще се търсят механизми за съфинансиране. В момента се изпълняват 2018 сгради, като пикът на строителството на по-голямата част от работите по тях ще е през тази и следващата година. Дейности са започнали по 1848 сгради, от които 847 са в процедури, свързани със строителство и избор на изпълнители. Над 2100 сгради са със събрани документи и при осигуряване на нов ресурс има готовност да бъдат включени в програмата. Павлова съобщи, че през последните месеци с активност се отличава и община Хасково, където има 180 сгради със сключени договори.