Неуспешни опити за измами в размер на 47 млн. евро в няколко банки

ДАНС проверява българска фирма, която е направила неуспешни опити за измама в особено големи размери в няколко банки в страната

В сложната схема е включена българска фирма с управител А.Н. и едноличен собственик на капитала – гражданин от Руската федерация.

На територията на страната са направени и вече засечени от службите няколко опита за прилагане на схема за измама чрез депозиране на фалшиви документи пред банкови служители. Тези закононаказуеми действия от страна на българска фирма са съпътствани и с изпращане на имейли до различни служители в няколко банки в страната, с цел да бъдат въведени в заблуждение. Опитни банкови служители обаче веднага се усетили за прозрачната схема.

Изпращаните документи по имейл представляват писма с искане да се завери сметка на българско дружество с 47 млн. евро. В допълнение се представя и „споразумение” за инвестиране между чуждестранна офшорна компания и българско ЕООД. В това „споразумение” наредителя на сумата за инвестиции, уж гарантира за чистия произход на средствата, като сумата от 47 млн. евро следва да бъде изплатена на 4 транша. 

Предоставено е и фалшиво копие на Swift съобщение от чуждестранната банка за извършен превод на цялата сума, въпреки че сумата е трябвало да бъде платена на 4 вноски, а не еднократно! Копието не е в официално приетия между банките стандарт за размяна на подобна информация и не съдържа всички задължителни реквизити на Swift съобщенията.

Съответно в банките, обекти на измамата, не са постъпвали истински Swift съобщения от чуждестранната банка с посочени детайли.

Оригиналното Swift съобщение предполага директен кредит на средства по клиентска сметка без условности. Конкретно при тази фирма средствата е трябвало да се наредят под условие, тоест не става въпрос за реален кредитен превод”, обясни експерт по превенция на финансовите злоупотреби в страната.

Подобни схеми за измами се използват често и в други европейски държави. При тях се предоставя подвеждаща информация и се изисква плащане при несъществуващи условия, като често се използват съмнителни дружества, регистрирани във високорискови страни, включително и в България, с управители и собственици с нисък статус в обществото.