Южен централен район ще има достъп до финансиране от 300 млн. лв. по линия на програмите, по които работи МРРБ

Съчетанието на инфраструктура и икономика е шансът за развитието на регионите. Това заяви днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на участието си във форума „Да! На българските региони“, който се проведе в Кърджали. Основната цел на кампанията е да съдейства за развитието на българските региони, като очертае възможностите за разрешаването на проблемите на областните градове и на по-малките населени места в тях.

Нуждите са огромни, за да се подкрепи развитието на бизнеса, каза още министър Павлова и посочи, че съдействие в тази посока е оказало изграждането на магистралите „Тракия“ и „Марица“, както и пътят до ГКПП „Маказа“. Тя обърна внимание, че европейските инвестиции за пътна инфраструктура намаляват и затова са необходими повече приходи в бюджета и по-справедлив подход за плащане за ползване на републиканските пътища, за да може те да се поддържат с необходимото качество. След  въвеждането на тол система такса ще заплащат тежкотоварните автомобили, а леките автомобили ще останат на винетна система, за да не се натоварват.

Регионалният министър информира, че 300 млн. лв. са инвестициите, които ще бъдат направени в Южен централен район на страната по линия на програмите, по които работи министерството.

Тя подчерта, че през този програмен период фокус на Оперативна програма „Региони в растеж“ е градското развитие и затова около половината от ресурса й – близо 1,5 млрд. лв. е резервиран за най-големите общини, а останалите подкрепят провеждането на реформи в образованието и здравеопазването, както и развитието на инфраструктурата. В тази връзка е променен и подходът на изпълнението на програмата, заради което посоката на развитие на регионите се определя от местните власти, заедно с гражданите и бизнеса.

В рамките на разработения интегриран план за градско възстановяване и развитие на Кърджали са определени три зони за целенасочено въздействие, съобщи Павлова. Тя обясни, че те са за икономическо развитие, където ще бъде развивана инфраструктура в помощ на бизнеса, за социални дейности и за градско развитие, където ще се инвестира в обществени зони. Министърът изрази надежда проектите, които ще се реализират в рамките на този план да бъдат избрани от общината, заедно с гражданите и бизнеса. 21 млн. лв. е ресурсът, който местната власт ще получи от оперативната програма за реализацията им, като тя сама ще ги изготви проектите и ще одобри като междинно звено.

Тя съобщи, че при поставяне на приоритет и интерес от страна на бизнеса, по линия на оперативната програма може да бъде финансирана довеждащата инфраструктура на индустриалната зона на града.

В рамките на допълващите инвестиции от ОПРР, които подкрепят развитието и на малките населени места, община Крумовград ще получи финансиране за реализацията на инвестиции в енергийна ефективност в публични сгради.

Бизнесът трудно намира професионално обучени кадри. Необходима е добре образована работна ръка и затова 200 млн. лв. от програмата ще се инвестират целенасочено за подкрепа на професионалните гимназии, съобщи регионалният министър. Тя обясни, че е направена приоритизация по сектори, като са определени тези гимназии за всеки регион, които са необходими за бизнеса в него. Няма да се прави само ремонт на сградите, а ще се изграждат и оборудват лаборатории, където учениците да придобиват професионални умения, допълни тя. Целта е младите хора да останат в региона, в който живеят, заяви министърът.

Тя напомни, че 160 млн. лв. ще бъдат предоставени целево за инфраструктурата в спешната помощ. Във всички областни градове и в 170 малки населени места ще бъдат създадени или реновирани и оборудвани спешни центрове. Ще се закупят 400 специализирани линейки, с които болниците ще се транспортират до големите болници, за да им се осигури необходимата специализирана помощ, обясни министърът.

По отношение на пътната инфраструктура Павлова подчерта, че нуждите са по-големи от възможностите, но малко по малко се работи в тази посока. Надявам се с реализирани спестявания при изпълнение на одобрените за финансиране от ОП „Региони в растеж“ проекти да може да се реализират повече от резервните обекти, каза тя.

В отговор на въпрос, касаещ изграждането на обходен път на Кърджали, регионалният министър информира, че по него има добър напредък. В последната година има утвърден идеен проект и почти готов технически проект. 15-километровото трасе включва 5 виадукта и 1 мостово съоръжение, които трябва да изведат тежкия трафик от града. Предстои Експертен съвет да одобри окончателния проект, за да се възложи и изпълнява напред в годините, информира Павлова и допълни, че съвместно с областния управител се работи за извършване на необходимите отчуждения на земите, които попадат в обхвата на проекта. Съоръжението е с много висока индикативна стойност и бюджетът не може да си го позволи, затова ще се търсят възможности за финансиране, включително и по линия на програмите за трансгранично сътрудничество, допълни тя.

По отношение на търсените възможности за разширяване на ГКПП „Маказа“ министърът обърна внимание, че и в настоящия момент през него могат да преминават автобуси, но не и камиони. Тя посочи, че страната ни има високи изисквания към митническия и граничен контрол и затова към момента пунктът не може да се разшири. Ако няма обходен път, целият трафик ще се насочи и ще преминава през Кърджали, отбеляза Павлова.

Община Кърджали може да подготви и да кандидатства по програмата за чисти води на МРРБ за ремонт на дюкера, който отвежда отпадните води до пречиствателната станция на града, съобщи още министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Важна възможност за бизнеса са финансовите инструменти на принципа на публично-частното партньорство, съфинансирано от европейските фондове, отбеляза Павлова и обясни, че 12 % от бюджета на ОПРР са заделени за фондове за градско развитие и за развитие на туристическа инфраструктура. Със стартов капитал от близо 300 млн. лв. могат да бъдат създадени фондове, които с инвестициите от финансовия сектор и бизнеса могат да се мултиплицират и да допринесат за развитието на регионите, допълни тя. Министърът посочи, че успешен пример в тази посока е инициативата, реализирана през предишния програмен период с финансиране от Оперативна програма „Регионално развитие“, чрез която са изпълнени проекти за тържища, пазари, аквапаркове, завод за автомобилни части, медицински център и частно училище. Разнообразието от възможности за градско развитие е много голямо. Бизнесът може да участва и сам и да получи 10-15 годишно нисколихвено кредитиране, каквото банките не предоставят, обърна внимание тя.