У нас доброволното кръводаряване е между 65 и 80%

Стимулирането от страна на обществото на кръводарителството е близко до нулата, твърди доброволец от БЧК

В световният ден на доброволното кръводаряване се оказва, че в България то е все по-малко доброволно и все по-малко безвъзмездно. От години търговията с кръв в страната просперира. Колко струва „безплатната кръв“ провери БНТ.

Калоян Костадинов от Велико Търново разказва, че преди няколко години се наложило да дари кръв за близък на свой приятел, който се нуждаел от спешно преливане. Тогава разбрал и за ползите от кръводаряването и се зарекал два пъти в годината да дава кръв доброволно. Днес отново го откриваме пред кръвния център.

"Дарявам дори анонимно, не идвам само за приятели, ако ме помолят да даря кръв. Кръвта е живот, има много хора, които са болни, човек трябва да помага. Много хора не се интересуват спорд мен, не е на тяхната глава и не искат да чуят“, разказа Калоян.

За жалост тази оптимистична история е рядкост. Хората като Калоян от година на година намаляват за сметка на търговците на кръв. Те дебнат пред вратите на кръвните центрове и се възползват от безизходицата на хората в беда. Цената се определя от търсенето.

"Мисля, че 150, 200, 250. Казваш, че има нужда от кръв и съответно имаш кръвта след половин час на съответната цена, това е. До колкото зная, колкото по-редка кръвна група имаш, толкова по-скъпа цена“, обясни Калоян.

В коридора на Кръвният център в старата столица няма желаещи дарители. За целият ден са минали петима души. Лекарите са категорични, че търговията с кръв тук е ограничена, но не отричат, че е възможно сделките да се правят извън болницата.

"Такова кръводряване не е добро нито за тези, които дават, нито пък за тези, които има нужда. Специално в нашата болница сме ограничили до минимум такива случаи, нямаме хора да стоят пред отделението срещу заплащане", заяви беше д-р Милена Маринова.

Масово обаче хората са категорични, че ако техен близък се нуждае от преливане, ще са принудени да купят кръв от търговците.

За кръводаряването говори и д-р Николай Андреев, директор на Националния център по трансфузиционна хематология.

Д-р Николай Андреев: "В кръвните центрове не произвеждаме кръв, за съжаление. В България все още доброволното и безвъзмездно кръводаряване не достига жиланите проценти, заложени от СЗО. До 2020 година СЗО е поставило задача пред всички здравни системи в света добороволното кръводаряване да стане 100%. У нас е между 65 и 80%, защото не се отзовават достатъчен брой кръводарители и неминуемо се стига до това близките да бъдат помолени да даряват кръв. Д-р Андреев обясни, че нямаме изградена цялостна стратегия за реклама на безвъзмездното кръводаряване.

Да даряваш доброволно и безвъзмездно е лесно и дори здравословно, казва Николай Тодоров. Той  дарява кръв за първи път преди 30 години в казармата. Тогава осъзнава колко важна помощ е това. Вече 6 години помага в акциите на Българския червен кръст, за да стигне тази идея до повече хора.

"Много трудно е човек да бъде убеден в нещо, което той не иска или по начин, по който той не мисли. Всеки един от нас, може би, ако се налага за негов роднина ще даде кръв и естествено това е безвъзмездно, но не е доброволно – това се налага. Доброволният кръводарител е друга порода човек”, смята Тодолов.

Точно от тази порода е Константин Икономов. Лице, което познавате от сцената, но в тази роля досега не сте го виждали. Вчера, по време на репетиции, той вижда обява в социалната мрежа, че спешно се търсят кръводарители за операция. И при първа възможност откликва.

"По-ценно от даряването, във всяка една форма, няма според мен. И всъщност се чувстваш малко като царче, тука те обгрижват двама души – колко по-хубаво от това”, каза Икономов.

"Постоянните кръводарители не са много. Да, те са някаква особена порода хора, има ги, даряват постоянно, но те не са много. Кръводаряването е част от това да даряваш нещо от себе си. Човек трябва да има нагласа, а иначе, ако говорим за обществено признание – почти липсва. Това, че от време на време някакви хора получават значки, това не е най-важното. Това, че хората получават някакви дни отпуска – също не е най-важното. Просто стимулирането от страна на обществото не бих казал, че е близко до нулата, но някъде там”, смята Николай от БЧК.

"Дано повече хора се включат. Това е наистина страхотна инициатива, ако искат да се разтърсят във Фейсбук: “Безвъзмездни кръводарители”, така се казва групата. Добре дошли сте”, покани Икономов.