Правителството прие и ще представи в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България. Целта на анализа е да подпомогне ефективното изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ, особено в области, в които се наблюдава повторяемост на нарушенията.

Съгласно чл. 46 от Конвенцията за правата на човека държавите-членки имат международноправен ангажимент да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ, установяващи нарушения, както и тези, потвърждаващи постигнатите между страните приятелски споразумения. Приемането на необходимите мерки за изпълнението на контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите-членки имат договорно задължение да отстранят установените нарушения на Конвенцията, но разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това. Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „процедура за засилено наблюдение”.

По данни на Секретариата на ЕСПЧ общият брой български решения на стадия на изпълнението е 272, от които 90 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията, а не повтарящи се в други решения срещу България). За сравнение, в края на 2014 г. общият брой решения е бил 325, като прецедентите са 95.

През 2015 г. общият брой нови решения за изпълнение по български дела, изпратени за наблюдение на комитета на министрите, е бил 26, а е приключено наблюдението по общо 79 решения и приятелски споразумения. През 2014 г. е приключило наблюдението по 58 решения и приятелски споразумения.

Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителните решения на ЕСПЧ, което е довело до прекратяване на наблюдението по значителен брой решения. На първо място се откроява приключването на наблюдението върху изпълнението на 56 решения заради нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок. Благодарение на нормативните промени и предприетите административни мерки, причините за тези забавяния са преодолени в голяма степен. Решен е и въпросът за ефективността на административно-съдебния механизъм за обезщетяване на засегнатите лица от т. нар. „бавно правосъдие” чрез въвеждането на вътрешния компенсаторен механизъм по Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. През 2015 г. Инспекторатът към ВСС е изпратил на министъра на правосъдието 569 заявления по този ред. От тях 412 са били допуснати за разглеждане, като по 176 заявления са сключени 180 споразумения. Сключени са и още 102 споразумения по 90 заявления, получени преди 2015 г. Общо изплатените обезщетения за забавено правосъдие са 794 720 лв.

Приключено е и наблюдението на изпълнението на повечето решения от групата „Ал Нашиф срещу България” (фактите по делото са от периода 1999-2003 г.), които се отнасят до прилагането на разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и съдебния контрол при експулсирането на чужденци, както и на решения, засягащи отказа на властите да възстановят ДДС, в резултат на законовите промени от 2007 г.

В доклада се отбелязва също направеното за въвеждане на ефективен механизъм за регулярен предварителен контрол на съответствието на законопроектите с Конвенцията. Промяна в Закона за нормативните актове, която предвижда всеки проект на закон да бъде придружен от справка за съответствие с Конвенцията и с практиката на ЕСПЧ, е внесена за разглеждане в Правната комисия на Народното събрание в началото на м. септември 2015 г.

Най-сериозните проблеми, констатирани в осъдителните решения на ЕСПЧ, по които все още не са взети всички мерки за преодоляването им, са пренаселеността и лошите условия в местата за лишаване от свобода и средствата за защита срещу тях; недостатъци на провежданите разследвания при случаите на смърт и нехуманно отношение, нарушенията на правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение; нарушение на правото на сдружаване поради откази на националните съдилища да регистрират „ОМО Илинден” и др.