Тя заяви, че XXI в. трябва да реши проблема с равенството на жените и с изкореняването на насилието срещу тях

С представянето на България - „държава с една от най-древните истории и култури“, която е имала своите „славни моменти на толерантност“, започна изслушването си в ООН във вторник вечерта Ирина Бокова.
Българската кандидатка за генерален секретар на световната организация направи краткото си, стегнато и лаконично встъпително изложение на френски език, а след това мина на английски при отговорите на въпросите, като периодично преминаваше отново на френски и испански.
„Моля, позволете ми в началото на своята реч да кажа няколко думи за страната, от която идвам – България. Идвам от малка, но горда страна, древна, с традиции и история. След падането на Берлинската стена България тръгна по пътя на демокрацията. Аз съм от поколението, което имаше възможност да работи за въвеждането на демокрацията в България, аз съм част от поколението, което проправи път към демокрацията в страната", каза Бокова.
В началото на изслушването си българката подчерта пред какви нови предизвикателства е изправен светът, посочвайки най-вече безпрецедентната бежанска криза, както и надигането на насилствения екстремизъм, на тези „сили, които искат да ни убедят, че не можем да живеем заедно“.
Тя посочи в тези условия ролята на ООН и многостранната дипломация като цяло стават още по-важни. Според Ирина Бокова XХI трябва да е век на ангажимента за равенство на жените и трябва да даде възможност да им позволи да се развиват като равноправни членове на своите общества.
Посочвайки, че тази тема й е особено скъпа и е един от приоритетите й като генерален директор на ЮНЕСКО, тя подчерта, че без равенство на половете не е възможно постигането на мир и устойчиво развитие. Знам, че има много пречки за това и една от тях е насилието над жените, каза българката, като заяви, че именно ООН трябва да заеме с решаването на този изключително тежък проблем на нарушаване на човешките права.
Въпросите, задавани от дъжавите - членки на Общото събрание, засягаха всички горещи теми на деня – бежанската криза, тероризма, конфликта в Сирия, мироподдържащите операции, борбата с неравенствата по света и с бедността, защитата на човешките права, мерките за опазване на цивилното население при военни действия, вниманието към по-слабо развитите икономически държави, необходимите реформи в ООН и отношенията на генералния секретар със Съвета за сигурност, климатичните промени, демографията, бъдещето пред младите хора в света, дори приципите за назначаване на служителите в световната организация и много други.
Някои от държавите използваха дадените им по регламент 2 минути, за да зададат по няколко въпроса. Изслушванията на кандидатите за нов генерален секретар в седалището на ООН в Ню Йорк започнаха във вторник с черногорския външен министър Игор Лукшич. Ирина Бокова бе обсипана с въпроси веднага след него – между 18 и 20 часа българско време, макар че сесията се забави с 15-ина минути.
Началото на деня бе дадено от председателя на Общото събрание – датчанина Могенс Люкетофт, който даде пресконференция, а след това бе модератор на всички неформални диалози. Предимство бе дадено на въпросите, задавани от регионални групи държави. Те разполагаха с по 3 мин, докато отделите държави членки с 2 мин.
Люкетофт дирижираше строго правилникът да бъде стриктно спазван. След няколко зададени въпроса бе давана думата на кандидатите да отговарят. Изслушванията са безпрецедентна практика в 70-годишната история на ООН. Те бяха организирани заради изискването за повече откритост и прозрачност при избора на нов шеф на организацията, което досега ставаше при затворени врата между членовете на Съвета за сигурност.