Сметната палата нищо не може да направи с депутатите и висшите чиновници с необявено богатство в затворения трезор

Ако 225-те хиляди вложители на затворената Корпоративна търговска банка последват примера на съдията Юлиян Банков, БНБ ще трябва да търси отнякъде 1 милиард, 941 милиона и 75 хиляди лева, пишев. "24 часа".
Изчисленията са направени според компенсацията, получена от военния магистрат от София - 8627,97 лв., и броя на българите с гарантирани влогове в КТБ. Той осъди националната ни банка, че е забавила достъпа му до влога от 196 000 лева в КТБ. Обезщетението е равно на законовата лихва за забавено изплащане на влога му.
Решението, постановено от административния съд в София , не е окончателно. От БНБ заявиха,че ще обжалват. Ако Върховният административен съд го потвърди, от него могат да се възползват всички вложители с гарантирани депозити в КТБ - по официални данни на фонда за гарантиране на влоговете те са 225 000 души. Това може да доведе до лавина от дела срещу БНБ.
В момента се водят около 20 дела срещу БНБ за забавено с над 5 месеца изплащане на гарантираните влогове във фалиралата КТБ. Повечето от исковете са колективни, на различна съдебна фаза са, твърдят запознати.Във въпросното решение на съдията Банков от 40 страници колежката му Камелия Стоянова отговаря подробно на всички въпроси по казуса -кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните във фалиралата КТБ, каква е отговорността на БНБ за забавеното им изплащане, може ли да бъде съдена за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, кой е компетентният съд.
Според съдебното решение изплащането на гарантираните влогове в КТБ е трябвало да започне до 5 работни дни след затварянето на банката на 20 юни 2014 г., т.е. на 30 юни. БНБ започна да ги изплаща на 4 декември 2014 г. след отнемането на лиценза на КТБ.
Срокът от 5 дни не бе предвиден в действащия тогава Закон за гарантиране на влоговете в банките. Но този срок е записан в евродиректива, която има пряко действие у нас, мотивира се съдията. Става дума за директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11 март 2009 г. за изменение на директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, пише съдия Стоянова. Вторият ключов по делото въпрос е може ли БНБ да бъде съдена Закона за отговорността на държавата за вреди
Според съдия Стоянова може, защото БНБ е не само държавен орган, но и единственият, който “регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържането на стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите, което е основната цел на банковия надзор”.
Тези два въпроса ще бъдат поставени и при обжалването, коментираха запознати. Очаква се БНБ да се позове на чл. 79 от Закона за кредитните институции, според който “БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено”.
Ако Върховният административен съд потвърди въпросното решение, всеки с гарантиран влог може да поиска от БНБ компенсация за забавеното си с над 5 месеца изплащане. Нужно е да се заведе дело в административен, а не в граждански съд. Таксата е по-ниска, процесът е по-кратък, на две инстанции.
От БНБ отказват всякакви коментари по темата, но уточняват, че има дела с окончателен съдебен акт, исковете по които са отхвърлени.
Военният съдия Банков е един от стотиците магистрати с влогове в КТБ. Почти толкова са и бившите депутати, висши държавни чиновниици. Те всяка година са попълвали в Сметната палата декларация за имуществено и финансово състояние. За някои от тях е видно, че то се разминава рязко с парите, които са имали в КТБ.
Етичната комисия на Висшия съдебен съвет по своя инициатива реши да провери дали влоговете на магистратите съответстват на обявеното от тях имущество в Сметната палата. При несъответствие може да им се образуват дисциплинарни дела.
Самата Сметна палата не може да направи проверка за съответствие на декларираните от публичните личности доходи и техните влогове в КТБ, съобщи шефът Цветан Цветков.
Причината е, че в оповестените от синдиците списъци фигурират максимални суми за последните пет години. Те не са по години и това прави невъзможна проверката, обясни Цветков пред БНР. Той допълни, че в списъците не са посочени влогове, а сметки, и е възможно вложените средства да са минавали през различни сметки.
Освен това, дори и да установи несъответствие, Сметната палата не може да направи нищо друго, освен да сезира ДАНС и Националната агенция за приходите. “Важното е, че НАП се сезира, само тя може да установи дали хората са разполагали с легални доходи”, коментира Цветков.