ЗОП няма да се прилага и при предоставяне на юридически услуги

Поредица скандали породи вчера окончателното приемане на промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), внесени от правителството, пише в. "Сега". Депутати и от управляващото мнозинство, и от опозицията се възмутиха от ред поправки, засягащи случаите, при които законът няма се прилага, но не успяха да обърнат вота.
Най-спорен се оказа текстът за закупуване на програмно време и осигуряване на предавания в електронните медии, които се възлагат на доставчиците на услуги. И според новия проект, и според действащия закон те не са обект на обществени поръчки - за разлика от печатните медии, за които това облекчение не важи. Опитът на част от депутатите да променят това положение претърпяха пълен провал и така медийни договори за милиони остават извън обхвата на ЗОП.
Гроздан Караджов (РБ) заподозря, че със запазването на статуквото се създават условия "без търг и конкурс да се купуват медийни услуги и медиен комфорт". "Това е моделът на обръчите от медии", аргументира се той. "Чрез тази процедура се създава възможност да се купува влияние и да се манипулира обществото, това е недопустимо", подкрепи го и Димитър Байрактаров (ПФ). По този ред - без процедура по ЗОП и състезание, отделни телевизии и радиа получиха милиони за популяризиране на оперативните програми.
Реформатори и фронтоваци се противопоставиха и на друг случай, при който законът не се прилага - при предоставяне на правни съвети от адвокат или адвокатско дружество при арбитражна или помирителна процедура, пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка, трета страна или международна институция. Караджов обяви, че така се създава възможност за "фиктивни поръчки на правни дружества, разхищаване на милиони за анализи на правно състояние, които може да ви направи всеки служител в министерствата". Към протеста му се присъедини и БСП, но и този текст мина.
Реформаторите протестираха и срещу увеличаването на процедурите по ЗОП на 13. Според десните и сегашните процедури са достатъчно сложни и водят до грешки, проблеми в съдебната практика и опити за заобикалянето им. "Договаряне без предварително обявление - самото наименование мирише на корупция", даде пример Караджов. И предложи тази разпоредба да се остави в сегашния й вид. Но представителите на ГЕРБ се оправдаха с предписание в евродиректива, чието отхвърляне може да доведе до наказателна процедура. Представители на правителството обаче уточниха, че въвеждането на цялата директива не е абсолютно задължително. "Ако приемем предложенията на вносителите, ще отворим нови врати за корупция и отклоняване на публични средства", предупреди и съпредседателят на ПГ на РБ Радан Кънев. И прогнозира, че с гласуването на промените в закона парламентът ще създаде предпоставки за вдигане на данъчното облагане. От партията на Бойко Борисов обаче не се съобразиха с партньорите си и одобриха поправките.
Герберите прокараха и предложението възложители на обществени поръчки да са и държавните, и общинските лечебни заведения, на които над 50% от приходите идват от държавния или общинския бюджет, и от бюджета на НЗОК. От БСП настояха числото да се намали до 30 на сто, за да не се привилегироват частните болници. Реформаторите пък поискаха възложители да могат да бъдат само публични предприятия. И двете предложения бяха отхвърлени.
С поправките се въвежда и екзотична процедура - провеждане на "пазарни консултации" с "независими експерти или органи, или участници на пазара" в хода на подготовката за възлагане на обществена поръчка. Реформатори и социалисти възразиха, че процедурата е неясна и не са предвидени достатъчно мерки, че ще се проведе прозрачно, и поискаха отпадането й. И това не се случи.