"Газпром" разтрогна договора за строежа на "Южен поток"

Гласи официалното съобщение на енергийния гигант, цитирано от ТАСС

Договорът за проекта за газопровод "Южен поток" е разтрогнат. Това се казва в съобщение на "Газпром". Проектът "Южен поток" се оценяваше на 15,5 милиарда евро и беше с капацитет от 63 милиарда куб.м. Оператор на проекта бе дъщерната компания на "Газпром" - South Stream Transport B.V. Според официалното съобщение на компанията, бордът на директорите на "Газпром" е одобрил сключването на споразумение между Публичното акционерно дружество /ПАО/ "Газпром" и компанията South Stream Transport B.V. за прекратяването на действието на договора за поръчителство по отношение на ангажимента на "Газпром експорт" по споразумението за транспортирането на газ от 2 октомври 2013 г.


Компанията South Stream Transport B.V. се е съгласила да освободи ПАО "Газпром" от изпълнението на всички задължения по договора за поръчителство спрямо ангажиментите на "Газпром експорт" по споразумението за транспортирането на газ от 2 октомври 2013 г. и да разтрогне договора за поръчителство. Това се казва в официалното съобщение на "Газпром", цитирано от ТАСС.


Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна, припомня БГНЕС. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа. Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ.


При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно. "Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%. За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика.


Една от цифрите, които се споменават, е 15,5 милиарда евро. След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода. На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта "Южен поток". "С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава стопанинът на Кремъл.


От своя страна президентът на "Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът "Южен поток" повече не е актуален. През декември 2014 г. италианската компания Saipem, която е част от ЕНИ – италианският партньор на "Газпром" беше уведомена за спирането на "Южен поток", напомнят от БГТЕС. Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше "Южен поток". Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват "синьо гориво" на пазарни условия. В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод "Турски поток" е спрян. Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на Сирия. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам.