Заводите плащали повече за ток заради такса “задължения към обществото”

С 1 млрд. лв. на минус са добивната индустрия и металургията у нас спрямо 2011 г. Пета година при едно и също и дори увеличено производство влизат по-малко пари.
През 2011 г. произведената продукция на основните метали и прокат е за 8,3 млрд. лв., а 2014 г. - 7,31 млрд. Данните за 2015-а още не са готови, но се очакват по-ниски приходи заради поевтиняването на суровините с около 30% през миналата година.
Световната криза в добива и производството на метали удря българската индустрия, заяви за “24 часа” Политими Паунова, председател на Българската асоциация на минната индустрия.Цената на медта е паднала почти 2 пъти, дава пример Паунова. Била е над 8000 долара на тон, сега е 4400-4500 долара. Само за 2015 г. спадът е 30%. Тенденцията продължава и в последните 2 месеца с по 100 долара на тон.

Цената на оловото за последната година е с 20% надолу. Сравнено с 2011 г., спадът е с повече от 1000 долара на тон, до 1600 долара. И цинкът за последната година е поевтинял с 30%. Котировките на алуминия за последните пет години са паднали от 2500 на около 1400 долара на тон. При стоманата и изделията от стомана спадът за последните 2 години е над 20%.
По данни на Българската минно-геоложка камара цената на златото от 1000 долара за тройунция е най-ниската от 6 години.
Продукцията на бранша не е намалена, защото това са предприятия с непрекъсваем процес. Фирмите са направили инвестиции с кредити, производството сега няма нищо общо с онова, което е било към 2000 г. Предприятията са модерни като космически станции, казва Паунова. КЦМ е инвестирала в реконструкция на цинковото производство досега 500 млн. лв. “Арубис” са вложили над 1 млрд. лв., “Стомана” - 500 млн.
Инвестициите са 4 млрд. лв. за целия отрасъл. На фона на падащи цени, които удрят индустрията, която дава 4-5% от БВП на страната. бизнес отчита от срива на
металите. Заради вдигането на добавката “задължения към обществото” почти двойно се увеличили разходите.

Всяко от големите предприятия, които произвеждат мед, олово, цинк и стомана, харчели със 7-8 млн. лв. повече. Общо за металургията е пресметнато, че
увеличението на добавката ѝ струва 30-40 млн. лева в повече
При “Стомана”, КЦМ, “Арубис” увеличените разходи за това, че са задължени да доплащат с добавката за тока на ВЕИ, американските централи и когенерациите, им струват по 8 млн. лв. на година, изчислява Паунова.
В същото време 12 държави в ЕС прилагат схеми за подпомагане на енергоинтензивните индустрии при закупуването на еленергия от ВЕИ. Последно на 14 декември ЕК е нотифицирала наредби за намаляване на разходите на тези индустрии в Словакия и Литва.
И при нас бе написана наредба, с която да се намалят разходите на тези предприятия. Тя предвижда със задна дата да им бъдат възстановени парите, които са дали за добавката в частта и за ВЕИ. Само че наредбата заседна в Брюксел.
Защото се оказа, че България не е нотифицирала държавната помощ за ВЕИ-тата, заради преференциалните цени на които НЕК изкупува еленергията им. Брюксел не е сигурен дали тя е правомерна.
В началото на годината министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че ще се иска одобрение от ЕК едновременно и за ВЕИ, и за енергоинтензивните индустрии, което ще забави процеса.
Така че производителите на метали няма как да калкулират двойното увеличение на “задължения към обществото” в продукцията си, първо, заради срива на цените, който според прогнозите ще продължи още 3 години. И второ - заради 12-те европейските държави, които вече нотифицирали помощта си. Това ще направи българските мед, стомана, цинк, олово, злато неконкурентни.
Отрасълът дава работа на над 24 000 души
Металите имат дял от 14,7% от индустриалното производство в страната и създават 4,6% от добавената стойност в индустрията, сочат данни на Министерството на икономиката.
Равнището на заплатите в сектора е едно от най-високите - 1 076 лв. средно на месец. В производството на метали са заети 11 000 души. Цялата минерално-суровинна индустрия осигураява пряко 24 000 работни места и още около 120 000 в обслужващи компании, сочат данни на Българската минно-геоложка камара.
Произведената продукция от предприятията от бранша е 7,4 млрд. лв. През 2014 г. оборотът на външните пазари възлиза на 6,3 млрд. лв., което прави над 14% от износа на България. Основни пазари са Белгия, Турция, Италия, Германия, Китай.
През 2014 г. общото количество на изнесените скрап, черни метали и изделия от тях е 1,396 млрд. тона. В периода 2007-2014 г. е налице тенденция на намаляване на износа на черни метали с 47,2%, посочват от министерството.
Водещи производства са на алуминий, олово, цинк, калай, мед, благородни метали, производство на профили и др. Бизнесът се държи от над 200 фирми, като около 55% от тях са разположени на територията на областите София, Пловдив, Велико Търново, Габрово и Русе.
Сред фирмите, произвеждащи основни метали, могат да се откроят “Аурубис България”, “Стомана индъстри”, “София мед”, КЦМ, “Промет стийл”, “Алкомет”, “Монбат рисайклинг”, “Берг монтана фитинги”, ЗПТ, “Омега”. Общото производство на черната и цветната металургия през 2014 г. е 1,565 млрд. тона, което представлява ръст от 5,4% спрямо 2013 г.
Вносът на метална продукция е за 3,6 млрд. лева, с което е формирано положително търговско салдо от 2,5 млрд. лева.
Китай “виновен” за спада
Cпадът в цените на металите се обяснява с пренасищането на пазара заради по-слабото търсене в Китай, който е най-големият потребител.
През последните три години спадът на цените се ускорява непрекъснато, коментира Bloomberg. Това принуди световните гиганти в бранша Glencore и Freeport-McMoRan да намалят производството, опитвайки се да съживят пазарните цени, но без особен успех засега.
Акциите на най-големите минни компании записаха спадове до нива отпреди шест години. Fortescue Metals Group - най-големият износител на желязна руда, записа спад от 61,9% за последната година.
“Свидетели сме на изключително тежка криза, анализатори я характеризират като уникална по рода си - по отношение на дълбочина, продължителност и неопределеност. Тя вече постави световните компании пред сериозни изпитания”, заяви Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
Наред със световните компании и българските поставят като основна своя цел оцеляването и съхранението на потенциала си. Това не е преувеличение, а реалност, казва той.
Цената например на медта, е под психологическата стойност от 5000 долара за тон. Прогнозите са тя да падне и под 4000. Движението на цената на медта е смятано за измерител на състоянието на глобалната икономика.
Според повечето анализатори не се очаква скорошно възстановяване на цените. Ниските котировки на медта и златото се очаквало да се задържат поне още три години според фонда за метали и мини Orion Resources.