Ядрени експерти а скептични, защото тестът би трябвало да предизвика трус с магнитуд около 7 по Рихтер, а не 5,1

Северна Корея се похвали, че е тествала миниатюризирана водородна бомба няколко седмици след като нейният лидер Ким Чен Ун заяви, че е успяла да разработи това оръжие. Повечето експерти се съмняват в тези твърдения, но ако Пхенян наистина може да прави такива термоядрени бомби, това представлява значим скок в оръжейните възможности на изолираната комунистическа държава, пише в. "Труд".
Миниатюризирана водородна бомба би представлявала заплаха на първо място за съседите на КНДР, но и за страни по целия свят, тъй като тя би могла да бъде сложена в бойната глава на ракета с далечен обсег. А Пхенян разработва такива ракети.
Водородните бомби са най-усъвършенстваните и трудни за направа ядрени оръжия, доста по-сложни от атомните бомби, тъй като е необходим двустепенен процес - първо на ядрен разпад, за да се получи необходимата енергия за активиране на верижния синтез. Разликата е съществена - докато често пъти атомните бомби са с мощност до десетки килотонове (1 килотон е еквивалентен на взривяването на 1000 тона тротил), силата на водородните е в мегатонове (1 мегатон се равнява на 1 000 000 тона тротил).
Редица ядрени експерти гледат скептично на твърденията на Пхенян. Австралийският експерт Криспин Ровиър смята, че предизвиканият трус с магнитуд 5,1 по Рихтер е прекалено слаб за водородна бомба. „Изглежда, че е извършен успешен ядрен тест, но втората фаза на водородната експлозия е неуспешна”, каза той. И други специалисти са на това мнение. Брус Бенет от „Ранд корпорейшън” смята, че ако имало успешен тест на термоядрена бомба, предизвиканият трус трябва да е с магнитуд около 7 по скалата на Рихтер. Той оценява мощността на изпитаното оръжие на около 10-15 килотона, малко под тази на хвърлената над Хирошима през 1945 г.
Очевидно обаче Пхенян работи върху водородна бомба след трите си теста на ядрени, защото през септември вашингтонският Институт за наука и международна сигурност предупреди, че в ядрения комплекс Йонбьон се гради нов обект, като сателитни снимки показвали, че става дума за инсталация за отделяне на изотопи с възможност за производство на тритий. Този изотоп на водорода е ключов за направата на водородна бомба.
Ядрените арсенали по света обикновено съдържат два типа ядрени оръжия - атомни и далеч по-мощните водородни бомби. С такива разполагат 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Има предположения, че Индия и Израел са изпитали такива оръжия, но това не е доказано. Смята се, че Пакистан има възможностите за направа на такава бомба след серия тестове на атомни.
Първата водородна бомба е изпробвана от САЩ на 1 ноември 1952 г. и е с мощност от 10 мегатона - близо 1000 пъти повече от атомната бомба, хвърлена над Хирошима 7 години по-рано. Само година след САЩ и СССР извършва опит с такова оръжие. За негови бащи се смятат съветските физици Игор Курчатов и Андрей Сахаров. На 30 октомври 1961 г. СССР взривява над арктическия остров Новая земля водородна бомба от 58 мегатона – най-мощната, предизвикана от човека, експлозия. Наречена „Цар бомба”, е пусната с парашут от 10 500 м височина от специално оборудван бомбардировач Ту-95Б и взривена на 4000 м от повърхността на земята. Огненото кълбо било с радиус 4,6 км, температурата в него достигнала 10 млн. градуса, а диаметърът на „атомната гъба” - 95 км.
Радиусът на тоталното разрушение при такъв взрив може да надхвърли 150-200 км, а на десетки километри от епицентъра високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната върна от взривяването на „Цар бомба” на Новая земля обиколила 3 пъти Земята, а предизвиканата йонизация в атмосферата объркала радиовръзките за 40 минути.
Макар водородните бомби да причиняват по-ниско радиоактивно замърсяване от атомните, то все пак е значително, заради което сред първите изпитания тези оръжия се взривяват под земята. Досега такива бомби не са използвани в конфликт.
„Повечето термоядрени оръжия на въоръжение сега разполагат с възможности да се намали мощността на взрива (до под 10 килотона), като значителна част от тях идва от термосинтеза, което ги прави на практика бойни глави основно с радиационно излъчване”, обяснява Шанън Кил от стокхолмския Международен институт за проучване на мира.
Най-новите т.нар. неутронни бомби са на принципа на водородната, като основната разлика е в покритието - те са с по-малък заряд, но при облъчването с енергия на определени метали (берилий) се отделя силен неутронен поток. Той умъртвява живота, но запазва инфраструктурата.Миналата година камери на телевизии уж случайно засякоха на съвещание при руския президент Владимир Путин в Кремъл схема на 24-метрово 40-тонно торпедо с ядрен двигател, което можело да измине 10 000 км под водата, имало бойна глава с термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Важен елемент от него бил кобалтовият корпус, който след взрива се превръщал в силно радиоактивния кобалт-60. Във водородната бомба се използват два тежки изотопа на водорода - деутерий и тритий, при чието сливане (синтез) се получава хелий и се освобождава огромно количество енергия и се достига температура от милиони градуси. На същия принцип генерират енергията си звездите като нашето Слънце. Засега още не е намерен начин хората да управляват термоядрения синтез, който би осигурил сравнително евтина и екологична енергия, тъй като водородът може да се добива от водата, а освободеният при реакцията хелий не замърсява околната среда.