Единствено учителите по спорт, езици и философия извоюваха отстъпки, става ясно от окончателния вариант на новия учебен план

Учебната година ще бъде удължена с една седмица за първи клас и с по две седмици за четвърти и седми клас. В основната степен на образование (от I-VII клас) часовете по всички предмети се увеличават. В гимназията (VIII-XII клас) обаче повечето предмети са с орязани хорариуми, за да се освободи място в XI и XII клас за профилирана подготовка. Въвеждат се три нови предмета - компютърно моделиране от трети клас, технологии и предприемачество от първи клас и гражданско образование от XI клас. Това са част от окончателните разпоредби на наредбата за новите учебни планове, обнародвана вчера в "Държавен вестник" след близо триседмично закъснение. Випуските, които ще учат по новите планове, са тези, които ще постъпят в първи и пети клас през учебната 2016/2017 г.

Промените между първи и седми клас са в няколко посоки. Часовете за всички предмети се увеличават - например български език ще се учи 31 часа повече, математика - 20 часа повече, история и география - по 21 часа повече, човекът и обществото - 18 часа повече. Увеличението в доста случаи се "поема" от удължената учебна година - за първолаците от 31 на 32 седмици, за четвъртокласниците - от 32 на 34 седмици, и за седмокласниците - от 34 на 36 седмици. Има обаче и допълнително натоварване, което не се компенсира от по-дългата учебна година. Третокласниците например ще учат предмета човекът и обществото не по 1.5 часа на седмица, а по 2 часа седмично. Същото се отнася за четвъртокласниците, които занапред ще учат по 2 часа на седмица човекът и природата. Подобно е увеличението и при историята и географията в VII клас и при изобразително изкуство в VI клас.

Новост е въвеждането на предмета компютърно моделиране в III и IV клас съответно с по 32 и 34 часа годишно. Предметът околен свят, който в момента се изучава във втори клас, сега слиза и в първи, заменяйки роден край. Сегашните домашен бит и техника (I-IV клас) и домашна техника и икономика (V-VI клас) занапред пък "преминават" в технологии и предприемачество, като този предмет ще се учи и в седми клас. Противно на първоначалните намерения спортът между I и VII клас не само не се намалява, но дори се увеличава с 11 часа.

По-сериозните промени са в гимназиалното образование между VIII и XII клас. От сравнението с действащия сега план за профилираните гимназии след VII клас с интензивно изучаване на чужд език става ясно, че часовете по 10 предмета се орязват драстично, за да се даде възможност на учениците от XI и XII клас за повече избираеми предмети в последните 2 г. от обучението им, което по логиката на новия закон ще е силно профилирано. Ако досега единадесетокласниците и дванадесетокласниците учеха задължително по 12 предмета, занапред те ще бъдат олекотени - задължителните им предмети остават само 6 - български език и литература, математика, спорт, гражданско образование и първи и втори чужд език.

Само три предмета между VIII и XII клас - български език, втори чужд език и спортът - си остават с еднакъв хорариум - съответно с по 561 часа, 278 часа и 350 часа за целия период. За сметка на това хорариумът по един от основните предмети - математиката - спада с 36 часа от 458 на 422 часа. При географията общото намаление е с 31 часа - от 193 на 162, като предметът ще се учи само до X клас, а не до XII клас. Същото орязване и сбутване на часовете се забелязва и при физиката - занапред тя ще се учи само до X клас вместо до края на средното образование, като намалението на часовете е от 229 на 162 часа. Хорариумите на биологията и химията се свиват съответно с 54 часа и с 36 часа. И двата предмета досега се учеха до XI клас, а занапред остават задължителни само до X клас. Музиката и изобразителното изкуство в гимназиите със засилено изучаване на чужд език също ще се учат с по-малко часове - намалението е с по 18 часа от 72 на 54. Те обаче се "вдигат" до X клас, а не както досега - до IX.

Часовете по първия чужд език в езиковите гимназии също намаляват - от 1204 те стават 998, а не 926 часа, както предложиха в началото от МОН. Отстъпката бе направена след възражения от училищата и на практика се отнася само за деветокласниците - и занапред те ще учат по 4 часа на седмица езика (144 часа на година), а не само по 2 часа. Ако иска да има повече часове по основния език, съответната езикова гимназия ще трябва да ги прехвърли от задължителните към избираемите си часове. След протести МОН направи крачка назад и по отношение на философията. Първият вариант на наредбата намаляваше значително (от 162 на 90 часа) часовете по философския цикъл, включващ психология и логика, етика и право и философия. Идеята на МОН бе това да се компенсира с часовете по гражданско образование от IX до XII клас, които трябваше да заменят и сегашните часове по свят и личност в XII клас. След като се разбра обаче, че обществото не е узряло за тази промяна, министър Танев реши да остави гражданското образование само в XI и в XII клас и да премести философията от XI клас в класовете между VIII-X клас, като така намалението на общия хорариум спада само с 18 часа.

В резултат на тези размествания осмокласниците ще учат повече философия и по-малко музика и рисуване, като увеличението на часовете им е общо със 72 часа. Деветокласниците ще имат повече часове по история, география, биология, физика и химия и по-малко по информатика, философия, музика и рисуване. При десетокласниците има увеличение на часовете по история, география, философия, музика и рисуване за сметка на чуждия език, математиката и информационните технологии, чиито часове намаляват.