Така учениците ще се профилират по това, с което ще кандидатстват в университет

Само 6 задължителни предмета ще учат българските тийнейджъри в 11-и и 12-и клас.

Това са български език и литература, математика, гражданско образование, два чужди езика и физическо възпитание и спорт. Останалите предмети ще бъдат по избор, така че да помогнат на учениците за подготовката им за кандидатстване в университет. Досега т.нар. профилирани предмети бяха разхвърляни от 9-и до завършването.

Новост е и че вторият чужд език попада сред основните (задължителни) предмети в последните години от гимназията. Задължителната матура, без която не може да се завърши 12-и клас, е по български и литература, която младежите ще учат до последно. За втората си матура могат да изберат предмета, по който са наблягали заради желания университет.

20 часа седмично учениците ще могат да се задълбочат върху тези предмети, върху чийто брой вече няма ограничение. Ако сега училището е с хуманитарен профил, това не му пречи да си остане със същия по новия план. Промяната е в организацията на учебното време за профилирана подготовка. Все още стандартът за нея се работи и предстои публичното му обсъждане, обясни зам.-министърката Ваня Кастрева.

Ще има задължителни и избираеми модули, като училището ще си ги определя. Те може да зависят от връзките на гимназията с бизнеса или с университети.

Като цяло в рамковите учебни планове има промени в броя на часовете по предметите в продължение на целия учебен курс. Наредбата ще бъде утвърдена от министъра в петък. Засега предвидените промени са тези:

- Българският език от 1-и до 12-и клас е увеличен общо с 36 часа над досегашните 1955 часа

- 90 часа .Повече ще се учи математика. Досега от 1-и до 12-и клас часовете са 1236

- Няма промяна в броя на часовете по информатика. Остават 72

- Новият предмет компютърно моделиране, който ще се преподава в 3-и и 4-и клас,

е записан с 66 часа

- С 1 час е увеличен курсът по околен свят - от 63 на 64 часа

- Удължаването при “Човекът и обществото” е с 18 часа, което значи, че от 80 стават 98

- В цикъла “История и цивилизация” удължаването е с 24 - от 454 часа в момента

- Няма промяна при часовете за изучаване на философския цикъл. Те се запазват на 144

- Първият чужд език се увеличава с 44 часа (сега е 842)

- Вторият чужд език от 144 става 422 - броят на часовете по него се вдига с 278. Причината е, че досега не се е изучавал в задължителна подготовка в последните гимназиални часове

- Минус има при биологията, намалението е с 10 часа общо

- Музиката и изобразителното изкуство са съкратени с 8 часа

- С по 6 часа са увеличени химията и физиката и стават по 216

- Човекът и природата расте с 20 часа - от 250 на 270

- Историята и географията са увеличени от 1,5 на 2 часа седмично. Досега в долните класове на гимназията се учеха по един срок, сега часовете ще се водят пълноценно и през двата.

От орязване на часовете бяха спасени езиковите гимназии.  Първоначалната идея беше в 9-и клас задължителните часове по езиците да са 2. След като в министерството получиха стотици протестни писма, чиновниците отстъпиха и възстановиха задължителните 4 часа. За подгответо задължителните часове остават 18. В 11-и и 12-и клас са два.

Часовете по физическо няма да се намаляват, обявиха в сряда министрите на образованието Тодор Танев и на спорта Красен Кралев. Двамата дори демонстративно си стиснаха ръцете.

“От часовете по физическо не бива да се черпи за попълване на други дефицити в учебната програма”, заяви Кралев. Той подчерта, че цяла година неговото министерство се е мъчило да запълни със съдържание третия час по физкултура, а изведнъж се оказало, че им отнемат и втория.

Докато проф. Танев бе в болница около 3 седмици, се разрази сериозна полемика след идея от МОН за намаление на часовете по “Физическо възпитание и спорт” от 2,5 часа седмично на 2 часа седмично задължителна подготовка за учениците от 3-и до 6-и клас.

Танев пък показа диаграма, че часовете по физическо у нас са повече от средното за ЕС. “Обещавам да направя всичко възможно от догодина в наредбата дори да има увеличение на спорта. Нашата потребност е да имаме по-здраво поколение и това зависи единствено от нас”, обясни обаче министърът на образованието.

Българските университети не са по-лоши от западните, нищо, че имат по-слаби рейтинги, обяви още Тодор Танев. Единственият проблем на нашите вузове бил, че българските професори не публикували трудовете си на английски език.

“Докато съм министър, до всяко рекламно изложение на чужди университети ще се провежда такова и за българските”, заяви още Танев. 

Съкращава се ваканцията, първолаците на чина до 1 юни

Първолаците ще учат една седмица повече през учебната година (общо 32), а учениците от 4-и и 7-и клас 2 седмици повече (общо съответно 34 и 36).

Така децата в първи клас ще завършват не както досега на 24 май, а на 31 май.

Причина за удължаването на учебното време е наваксване спрямо останалите европейски държави, обясниха от МОН. “Ще преодолеем обстоятелството, че нашите деца имат най-кратки учебни занятия. Ще дадем шанс да бъдат достатъчно обгрижени в училище”, обещаха от ведомството на проф. Тодор Танев.