Русия винаги е била привлечена от топлите южни морета и особено от Средиземноморието

Освен всички явни и скрити цели в Сирия, Русия все още лелее своята стара имперска мечта, твърди Le Monde. По мнение на изданието още от времето на Екатерина II руските управници винаги са се стремяли да получат изход към южните морета и сега разполагайки с Крим, Владимир Путин оборудва надежден плацдарм към Близкия изток.

"Сирия я няма вече": жителите й избягаха заради войната, а останалите все още се намират там, за да се сражават. Страната бе превърната в международна арена, на която се срещат регионалните и международните сили, религиозно-политическите движения, бунтовници и много, много други, пише Le Monde.

В тази връзка сирийският лидер Башар Асад даже превъзхожда своя баща Хафез, който направи приблизително същото с Ливан през 80-те години на миналия век. Впрочем, явно това е традиционният начин за преживяване на рода Асад - да изкарва вътрешните проблеми на международната сцена и да привлича вътре в страната съюзници отвън.

И ето, че военната операция на Владимир Путин в региона стана толкова важно събитие с такъв международен мащаб, последствията от който все още не се доосъзнават съвсем. Разбира се, това не е задължително евентуална трета световна война, за която толкова се говори, но в крайна сметка това е признак, че Москва се върна в решаването на глобалните въпроси.

В продължение на четвърт век, започвайки с разпада на бившия СССР, Москва не е провеждала никакви военни интервенции извън своите постсъветски сфери на влияние. Обаче сега Русия се оказа в центъра на шиитската полоса, където всички се влияят от Иран. Наистина, не е известно колко време ще продължи този странен съюз между Техеран и Москва, имайки предвид, че ги сближава най-вече общият антиамериканизъм, отколкото нещо друго, отбелязва изданието.

"Освен официалната си цел - победата над "Ислямска държава" и скритата си цел - спасението на режима на Башар Асад, Москва все още е обхваната от своята стара имперска мечта, която винаги е привличала Русия към топлите южни морета и особено към Средиземноморието.", пише Le Monde.

Още през 1772 г. императрица Екатерина II отправи военни кораби в Бейрут, за да помогне на местния управник в желанието му да се противопостави на Османската империя. Руският флот под командването на граф Орлов е обстрелвал сирийските градове. И тази първа арабска авантюра завършва след две години с това, че Москва напуска района в резултат на обмена на турски концесии в Украйна и Крим, напомня Le Monde.

И сходството на този епизод от руската история с действителността е поразителна. Завоевавайки Крим, Владимир Путин оборудва надежден плацдарм към Близкия изток, като при това представя себе си в изгодната светлина на защитник на християните, оказали се в опасност. Но тази операция напълно може да се трансформира във втора катастрофа – с първата Русия вече се сблъска в Афганистан.

От друга страна взаимодействието на двете коалиции в района също е голям проблем. Първо, не може да се каже, че и двете от тях са стабилни. Международната коалиция, възглавявана от САЩ, вече е раздирана от различия в интересите и разчетите. И наистина, подчертава Le Monde, какво общо може да има между Турция, Саудитска Арабия, САЩ, Франция или Израел, освен желанието да победят джихадистите? А и колко време ще е необходимо преди тези коалиции да се сблъскат помежду си или всъщност няма ли да се разпаднат от вътрешните си противоречия?