За Кремъл западните предупреждения са само „истерия“.

 За Владимир Путин изглежда е важно да създаде впечатлението, че Русия е пълноценен участник във войната в Сирия – със засилени пратки на оръжие и инструктори за силно потиснатия режим на Башар Асад. САЩ протестират срещу това, а също и външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер прикани Москва да не пропилява шансовете за мирно разрешаване на конфликта чрез въоръжаването. Но в Москва гледат на нещата по различен начин. От руска гледна точка има възможност да се помогне на стария съюзник Асад и по този начин да се повлияе решително на войната. Това обаче може да потопи Сирия в още по-дълбок хаос, пише в свой анализ германското издание Die Zeit, цитиран от investor.bg
Кремъл премълчава какво точно доставя Русия, но независими руски медии и сирийски опозиционни фигури имат представа за какво става дума. През последите дни са били забелязани дрони от типа „Пчела 1-T“, ултрамодерни бронетранспортьори БТР-82 A, които руската армия има едва от 2013 г., и военни самолети. На видеозаписи се чуват гласове на руски военни в Сирия. САЩ твърдят, че руски военни са построили жилища в близост до сирийското крайбрежие, а транспортни самолети непрекъснато пренасят допълнителен строителен материал за Сирия.
За Кремъл западните предупреждения са само „истерия“. Отдавна било известно, че Москва в продължение на години подкрепя „легитимното правителство на Сирия". Но независими руски наблюдатели виждат промяна в сирийската политика на Путин. Журналистът и експерт по сигурността Александър Голц казва, че „Кремъл рискува да привлече Русия в поредния изтощителен конфликт“ в допълнение към войната в Украйна.
Руският президент има свои собствени съображения. След ядрената сделка с Иран той счита, че позициите на иранците и руснаците в Сирия са засилени. И двете страни са срещу независимата сирийска опозиция, срещу бойците от „Ислямска държава“ и други джихадисти, а понякога и срещу кюрдите, но с цялата си сила се застъпват за сирийския диктатор Асад.
Сега Путин вижда възможност за съживяване на една стара своя идея - „антитерористичната война". Още след 11 септември 2001 г. Путин предложи на тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш двете страни да се бият в един съюз срещу ислямските джихадисти в света. Буш, както е известно, пое по своите собствени фатални погрешни начинания.
След три седмици Путин възнамерява да предложи на Общото събрание на ООН нов антитерористичен съюз, който засяга преди всичко бойците на „Ислямска държава“ в Сирия. В продължение на седмици Путин се опитва  да спечели САЩ, Йордания, Египет, Турция и Саудитска Арабия за своята идея. В същността си тя не е погрешна, пише още германското издание. Разбира се, би било по-смислено, ако най-сетне всички големи и регионални сили накрая се бият заедно и координирано срещу терористите. Но не и по начина, по който възнамерява да го прави Путин: с Асад и с руските войски на страната на милициите на режима.
Асад е, с или без тероризма на „Ислямска държава“, основната причина за сирийската война. Той тероризираше сирийския народ с артилерия, бомби, бомбардировки и отровен газ, така че сега милиони сирийци бягат от родината си. Всеки, който мисли, че би могъл в дългосрочен план да се бори ефективно с Асад срещу „Ислямска държава“, или няма никакво понятие от случващото се в Сирия, или има други мотиви.
За Владимир Путин Сирия е идеална стратегическа площадка за маневри, на която може да постигне редица цели. Там може да се прояви като съмишленик на иранците, така че Техеран след ядрена сделка не се обвърже твърде много със Запада. Той може да се върне на световната сцена като креативен директор на един нов антитерористичен алианс. А може и да повиши руското стратегическо значение, включително и чрез постоянно военно присъствие на три части от въоръжените сили в Средиземно море. Той може, ако е необходимо, да поддържа в продължение на години Сирийската война. Последиците - под формата на бежанци и дестабилизация, в момента не се понасят от Русия, а от Близкия изток и Европа.
А фактът, че в бъдеще ЕС ще се концентрира над милионите бежанци, а не над ситуацията в Украйна, е може би добре дошъл страничен ефект. Подобна хибридна война до пълно изтощаване има много странични ефекти.