Анализатори препоръчват в парламента да има и спецзвено за бюджетни анализи

България остава на нивото си отпреди 3 години по прозрачност на бюджета. Това показват данните за международния индекс "Отворен бюджет" за 2015 г., оповестени вчера от "Индъстри Уоч" и "Отворено общество". Страната ни има 65 от общо 100 точки и попада в група 2. Толкова точки имат и Южна Корея и Малави. В първа група са държавите с най-добри показатели, а в пета - с най-лоши.

Класацията се прави на база на прозрачност на работата на държавната администрация - как се съставя бюджетът, как се контролират приходите и разходите, какво е участието на гражданското общество, доколко е достъпна информацията. Така на практика гражданите на страни като Мексико и Грузия знаят по-добре от българите как се харчат парите им.

Точно Мексико и Грузия са в класацията преди България - с 66 точки. Словения има 68, а Чехия - 69. Румъния също е преди България, и то с цели 10 точки - 75. Само преди 3 години северната ни съседка е имала едва 47 точки. В сравнение с други страни от региона на Централна и Източна Европа обаче българският бюджет е на челните места по прозрачност. След нас са Полша, Словакия, Унгария, Украйна, Турция.

На първо място в класацията е Нова Зеландия с 88 точки. Следват Швеция с 87 и Южна Африка с 86 точки. На последно място сa Саудитска Арабия и Катар с 0 точки, докато Мианмар и Ливан имат по 2 точки.

За последните 9 години, откакто се прави този индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение - от 47 през 2006 г. до 65 точки през 2012 и 2015 г. Подобрението се дължи на разработването на средносрочна бюджетна прогноза, на подобряване на контрола на Сметната палата, на публикуването на кратък бюджет за широката публика, обясни Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Един от проблемите ни обаче е слабото участие на гражданите в бюджетния процес, както и липсата на механизми за контрол от страна на парламента. Според експертите една от основните слабости на страната ни е липсата на експертно звено за фискални, макроикономически и данъчни анализи. Друга слабост е практиката част от разходите да се гласуват общо, без одобрение по отделни пера.

 ПРЕПОРЪКА

Според Лъчезар Богданов, за да се подобри прозрачността на бюджета, правителството може да изготвя по-задълбочен макроанализ за ефектите при промяна в някои от показателите и при неочаквани събития. По-сериозен и задълбочен трябва да е анализът за разликите между планирани и отчетени показатели в годишния отчет за изпълнението на бюджета. Освен това трябва да се създаде и механизъм за дискусия с гражданското общество за бюджетните приоритети. Необходимо е и да се отчита доколко са направени промени, след като са били констатирани неизпълнения и слабости. България има нужда и от специализирано звено за бюджетни анализи в парламента.