Средната продължителност на живота у нас е 75 г., в европейските страни мина 80 г.

Г-н Цветарски, реалистичната прогноза на НСИ е, че до 2070 г. населението на България ще намалее с 2 млн. души. Кои са основните причини за тази демографска катастрофа?
Категорично не го наричам катастрофа, а по-скоро криза, която е дълготрайна. Основните причини са много ясни и те са характерни не само за България, но се проявяват и в световен мащаб. В демографската литература е добре изучен феноменът „демографски преход”, който стартира основно в Европа още от началото на XX век. Той се характеризира с намаление на раждаемостта и смъртността и постепенно води до понижаване на естествения прираст. В България демографският преход започва още от 30-те години на миналия век.
В историята на България имало ли е други периоди с толкова голям и траен спад в числеността на населението?
Има, но те не са толкова дълготрайни. Първият демографски срив е в периода на балканските войни (1912-1913 г.), следващият е Първата световна война (1914-1918 г.) и в по-малка степен Втората световна война (1939-1945 г.). Веднага след отминаването на тези събития има рязко покачване на раждаемостта. В демографската литература това се нарича следвоенна компенсация. След Втората световна война се появи и терминът бейби бум. С това бих искал да подскажа, че населението има своите механизми за реакция на такива катастрофични явления. Раждаемостта в България спада от 30-те години на XX век и продължава до началото на настоящия век. От 1998 г. насам тя се стабилизира и дори леко се покачва. В раждаемостта има два пика в края на 60-те и началото на 70-те години. Те се дължат на въведената тогава забрана на абортите. Тогава раждаемостта рязко, но временно се повиши, след което се завърна в нормалното си русло. Изводът е, че такива изкуствени мерки не водят до траен ефект. Повишава се и коефициентът на смъртност, но реално това се дължи на влошената възрастова структура на населението, което пък е резултат от дълготрайното снижение на раждаемостта. Влияние оказват и състоянието на здравната система и други фактори като бит, манталитет, хигиена на населението.
Къде стои България по очаквана продължителност на живота на фона на другите страни в ЕС?
Заедно с Румъния сме на последните места. Изоставаме на фона на останалите европейски страни, които прескочиха границата 80 години. У нас е около 75 години. През последните 20 години очакваната продължителност на живота се увеличава средно с по около 2 години на десетилетие. Това е средният темп на нарастване на този показател за Европа.
Ще изчезне ли България?
Подобни тези започнаха да се появяват веднага след промените от 1989 г. Казваше се, че българското население ще изчезне. Някои по-лековато отнасящи се към материята дори предричаха, че през ХХ век вече няма да има българи. Моето твърдо убеждение е, че това не може да се случи по чисто демографски причини, защото във всеки човек е генетично закодирано неговото възпроизводство и желание за реализация. Друг е въпросът кой как се отнася към това потомство и какво ще се случи, ако настъпи изменение в ценностната система на хората или ако населението „се изнесе”. В този случай то ще бъде заместено от друго население, но това са толкова хипотетични и груби допускания, че според мен са нереалистични в обозримо бъдеще.
Каква е ролята на емиграцията в демографската криза?
Емиграцията е главната причина за спада на населението с 1,8 млн. души в периода 1989-2014 г. До 1989 г. населението не намаляваше поради простата причина, че границите бяха затворени и нямаше емиграция. Емиграцията влияе най-пряко върху броя на населението, но влошава и възрастовата, образователната, квалификационната структура. Емиграционните потоци се влияят от равнището на социалната, икономическа и политическа сигурност и се стремят към територии, където то е по-високо. В по-малка степен това се отнася и за раждаемостта.
Смятам, че тук е мястото за съответни политики. Възможно е в средносрочен план емиграцията да бъде постепенно овладяна и от един момент имигрантите да са повече от напускащите страната. Прогнозираме, че това би могло да се случи около 2030 г. Това може да е резултат от завръщане на българи от чужбина или на приемане на чуждо население в България.
Защо в прогнозите на НСИ няма данни за етническата структура на населението?
Има твърдения, че след 30-на години ромите ще са повече от българите.
Това са спекулации, които не почиват на реална информация. За да се направи такава прогноза се изискват изключително много ресурси. Наблюдения на смъртността по етнически група не е възможно, защото не можем да анкетираме починалият какъв е бил като етническа принадлежност. От 70-те години на XX век не регистрираме етническа група на раждащите се деца, нито на техните родители. Как тогава да изчислим тяхната плодовитост или смъртност. Това е възможно единствено въз основа на данните от преброяването, където имаме въпрос за самоопределяне като етническа група. Това обаче е момента снимка, която не очертава тенденциите в раждаемостта или смъртността преди или след изследването. Нуждаем от много допълнителна информация, която се набавя от данните преди и след преброяването. Сегашния момент е удобен да направим такова изследване.
Ще го направите ли?
Съвместно с Института за населенето и човека на БАН кандидатсваме за европейско финансиране за проект, при който да очертаем демографските процеси сред различните етнически групи и да направим прогнозиза развитието им. Отсега мога да ви кажа, че те няма да се покрият с това, което се върти в медийното пространство. При предишното преброяване сме правили оценки за плодовитостта на основните етнически групи. Средният брой деца, раждани от 1 жена при ромите, е около 2,3. При българската и турската група са около 1,4 деца. Затова смятам, че твърденията, че през 2030 г. ромите ще са 60% от населението на България, са несъстоятелни. Още повече, че продължителността на живота при ромското население е с около 10 години по-ниска от тази на българското.
Директорът на демографския институт на БАН Петър Иванов оспори точността на данните на НСИ. Според него отрицателните стойности на естествения прираст на населението са много по-високи от официално съобщаваните, което превръща българите в най-бързо топящата се нация в света. Имат ли основание тези твърдения?
Ние работим с учените в БАН и там няма нито такъв академик, нито такъв директор. Явно става дума за друга академия. От миналата година този човек започна да опровергава данните на НСИ на основанието, че те не съответстват на данните в сайта на ЦРУ. Не се налага да споря с тези твърдения, защото междувременно същият този сайт вече актуализира страницата си и на него вече стоят оценки, близки до данните от нашия институт.
Ще изследвате ли как бежанският поток се отразява на населението на България?
Това е друг проект, по който си сътрудничим с представителството на Върховния комисариат на бежанците в България и Агенцията за бежанците. Целта ни е да изградим система за мониторинг за състоянието на бежанците. За последните 20 години (до 2014 г.) има около 50 000 заявления от хора, които са потърсили закрила у нас. За същия период около 10 000 са получили статут на бежанец. Те се водят част от българското население и ползват пълни права на български граждани. Нямаме информация дали те са останали в България или са емигрирали към страни от ЕС.
До края на ноември правителството трябва да предложи мерки за преодоляване на демографската криза. Търсят ли ви за разработването им?
Имаме представители в работните групи, които подготвят съответните документи и оценяват демографската политика. Аз участвам като експерт в работна група към БАН, която трябва да оцени ефективността на демографската политика и да предложи нови мерки.
Какви мерки трябва да се вземат според вас?
Не бих наблягал върху директното стимулиране на броя на ражданията, а на качеството на изграждането им като личности. То зависи най-вече от образованието и грижата за потомството. Когато държавата дава помощи само за акта на раждане и наличието на дете, тя стимулира броя на децата, но не и тяхното обгрижване за да станат пълноценни граждани. Затова смятам, че мерките трябва да се насочат към подпомагане на грижата за детето, а не към повишаването на броя на ражданията. В тази връзка може да бъде използван потенциалът на детски градини, образователни и здравни заведения, за да осигурим на тези деца достоен и перспективен живот. В противен случай залагаме проблеми за бъдещето, когато произвеждаме необразовано, неквалифицирано и нездраво население.