Проф. Меглена Ачкова: Без брак може, без брачен договор не бива

Най-доброто от печата

27-08-2015, 08:49

Снимка:

zahorata.com

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Осиновените деца от малки трябва да знаят истината за родителите си

- Проф. Ачкова, навремето хората, които живееха без брак, носеха клеймото „битово разложение“. Днес семейството е на изчезване в предходния си патриархален вид. До какви проблеми води това, особено за децата? Вие като дългогодишен детски психиатър какви наблюдения имате?
- Въпросът е детето да бъде признато от двамата родители, да знае кои са те. Независимо дали има сключен брак или не. Аз не съм против това, че не са женени. Но присъствието на бащата е много важно, защото той е дал половината гени, които ще се прояват в детето. И ако този мъж един ден изчезне, защото си е намерил друга жена, защото „любовта изгоря, пада пепел“, както се пееше в песента, неминуемо детето ще попита майка си - къде е баща ми. Най-често срещаният отговор на много майки е: „Той беше лош и не ни обичаше.“
- Как се отразява това на детето?
- Детето започва да си мисли : „Може би аз съм виновен, за да не ни обича.“ Или „щом той е лош и аз ще съм такъв, защото приличам на него“. Представете си колко мисли може да се породят в главичката на това дете. Този пострадавш индивид - детето, за нищо не е виновно, а поема вина. Още по-сложно е, когато майката вижда, че няма шанс да направи брак и често намира човек, който да й създаде дете. Тогава обикновено следва: „Баща ти ни напусна. Край.“
- Какво страшно има в това?
- Страшното е, че един ден детето разбира, че баща му фактически не е бил никога с него. Нерядко бащата дори не знае, че има дете. И такива случаи съм срещала.
Сложна е и ситуацията, при която двама родители се разделят и правят нови семейства. Възниква въпросът - при кого да отиде детето? Особено ако има и други деца в двете семейства. Едно време аз бях убедена, че детето трябва да отиде при майката - „вечната и святата“. Но ще ви кажа за случай, при който съдът отсъди детето да отиде при бащата. Мъжът беше по-възрастен с добри финансови възможности, жената доста по-млада. Разделят се и въпросът беше при кого да отиде дъщеричката им. Майката вече имаше още едно дете от втория си брак, а новият й мъж две дъщери от първия си брак. Тогава детето само поиска да отиде при баща си, защото той му отделя голямо внимание, има си самостоятелна стая, за него се грижи и баба му.
- Умеят ли българите да се разделят цивилизовано или надделяват скандалите?
- При някои омразата е жестока. Според мен това са хора, които никога не са се обичали истински. Често пъти някои хора не могат да преценят дали ще могат да живеят цял живот с този човек, дразнят ли го някои качества, които няма да могат да изтърпят, дават ли си сметка, че един ден ще остареят и т.н. После, има и случайности в този живот - неизбежни срещи и т.н.
Друг случай - семейство между добър, но много мрачен човек и много хубава жена. Тя си хареса друг мъж, който е на много по-ниско ниво, но е мъжага веселяк. Ражда им се дете. Бившият й съпруг обаче ревнува ужасно и иска да й отмъщава и постоянно води дела - иска да вижда детето два пъти седмично от този до този час. Детето обаче започва да харесва повече втория си весел баща... Така че случаите са индивидуални, но има неща, които са безусловни. Бащата трябва да признае детето. И най-добре е двойката да уреди своите бъдещи отношения - имотни, ако щете. Това, което правят чужденците с предбрачни договори.
- Българите обаче все още се отнасяме с пренебрежение към предбрачните договори. Защо когато двама души заживяват заедно, изключват мисълта, че един ден могат да се разделят?
- Те може и да не го чувстват, но трябва да задействат практическия си усет, че животът ни предлага много изненади. Ако връзката е била силна, тя ще се запази, но има и много случайности. Примерно мъжът е блъснат от трамвай, жената няма брак с него, той има богатство, но за детето нищо не остава. Има и други ситуации. Бащата оставя под давление на майката с нотариално решение всичките си имоти на детето от втория си брак, което беше осиновено. За детето от първия му брак - нищо. Тук вече едната жена се е оказала по-хитра от другата.
- Можем ли да направим обобщението, че днес без брак може, без договор не бива.
- Да. Без брак може, без брачен договор не бива. И детето трябва да познава бащата, да знае какъв му е коренът.
- А трябва ли осиновеното дете да знае, че това не са истинските му родители?
- Ако не знае, ще узнае. Защото хората са жестоки. Съседите най-малко ще му каже. Най-често то узнава това в най-критичния си момент - 12-14 г., тъй като тогава започва да разсъждава по проблема. Отначало започва с въпроса: „Защо сте по-възрастни?“ И когато разбира, ги обвинява: „Аз съм живял с лъжа!“ И тръгва да търси родителите си.
- Във фейсбук има група на търсещи родителите си с въпроса: „Къде си?“
- Хубаво. Но какво може да се случи? Може да види една остаряла жена или бивша проститука. Може да види жена, която е родила много рано и го е изоставила. След това тя си урежда живота, има брак и две-три деца.
Имала съм случай с голямо дете, което беше научило, че е осиновено и правеше демонстративни опити за самоубийство, за да плаши родителите си. Казваше: „Мразя възрастните хора, те са лъжци.“ Аз проведох с него следния разговор: „Добре, явно те са те взели, защото ти си нямал родители. А тези хора обичат ли те?“ Отговори ми - „Да, много, особено майка ми. А баща ми постоянно работи, за да ме осигури“. Тогава му казах: „Ти си голям щастливец. Къде намери такива родители? Знаеш ли за колко деца няма кой да се грижи.“ Той се съгласи, но ги упрекваше, че дълго са го лъгали.
Друг случай - жена ражда дете от женен мъж и нито тя, нито той иска да разваля семейството си. Когато става голямо, му казват кой е баща му и момчето следеше баща си с единственото желание поне да го види. То обаче до такава степен се разстрои, че разви душевна болест, която го доведе до двойствено отношение към майката - хем я обича, хем я мрази. Това е много мъчително.
- Нерядко, след като осинови дете, жената се успокоява, забременява и ражда свое дете? Различно ли е отношението на такива родители към децата им?
- Имала съм много интересен случай. Осиновеното дете беше на някаква умна студентка, добро момиче. Майката осиновителка беше с физически дефект - обикновена жена без образование със семпла професия. Съпругът й - също. Осиновеното им дете обаче се развива невероятно - пръв ученик в немската гимназия, не го потиска фактът, че майка му е с най-ниска професия и че куца. Не се ядосва, че другите деца имат всичко, а то -не. Накрая завърши с много висок успех. След това жената роди и свое дете. Родителите отидоха в чужбина да работят с осиновеното дете, което научи езици и завърши. Тук родното им дете много е страдало и беше станало гневно към брат си и родителите си... Познайте кой ми стана пациент - второто дете, а не осиновеното. Тъй че животът е по-сложен, отколкото ние мислим.
- Днес вече няма ли по-модерен начин за отношенията между осиновители и деца, не трябва ли това да се каже от самото начало?
- Трябва. Затова има и специални курсове по фамилна терапия за обучение на родители. От самото начало трябва да се говори така: „моето осиновено детенце...“ Мой колега от Германия така обяснява на осиновеното си дете: ”Има два начина да имаш дете - да го роди майката или да го изберат. Ние те избрахме.”
- Какво става с децата, които растат в семейства на хомосексуални двойки?
- В това отношение има много нерешени психологични проблеми. Не е ясно мъжката двойка момчета ли да отглежда, женската - момичета и момчета ли? Въпросът е, че мъжката двойка не може да възпроизведе дете. А първият образ, който детето запечатва и съпреживява, е майката като свое продължение. Трябва да има присъствие на майката кърмилница. Големият въпрос е в гей двойката кой ще бъде майката? На мен ми се струва, че певецът Азис най-добре разреши този въпрос. Той намери майка на детето си - дали по естествен път или чрез изкуствено осеменяване, негова си работа, важното е, че тя си отглежда детето.
- Нали няма опасност детето отгледано в гей двойка да стане гей?
- Не, разбира се. Но то ще мисли, че това е семейният модел. А, когато един ден тръгне на детска градина или училище, и вижда, че другите деца имат майки, то на кого ще каже майко - на един от двамата мъже ли? Има и друго - в нашите условия хомосексуалистите са травмирани хора, страхуват се от създадени предубеждения и често развиват тревожни разстройства. Хомосексуалността е генетично заложена, но има и мода. Не можете да си представите какъв е ужасът на майката, когато разбере, че синът й е гей.
Нашият гост:
Проф. Меглена Ачкова е родена в София. Завършила е медицина. Работила е в Курило, след което взема специалност по психиатрия. От 1969 г. е на работа в Катедра по психиатрия на Медицинския факултет. По-късно завършва в Москва задочно аспирантура по детска психиатрия. Сред създателите е и ръководител на клиниката по детска психиатрия към Медицинска академия. Ръководител на катедрата по психиатрия.
Бивш национален консултант по психиатрия. Носител на орден „Кирил и Методий“.