Бедността и социалната изолация на някои общностиповишават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии

Опасността от терористични атаки в България е по-висока от 2012 г., когато на летище Сарафово край Бургас бомба отне живота на петима израелски туристи и български шофьор на автобус. Това става ясно от проект за стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, публикуван от кабинета за обществено обсъждане. Документът е със срок на действие до 2025 г., като се предвижда актуализация през 2020 г. Негов автор е междуведомствена работна група, създадена със заповед на вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова.

"Вероятността за атаки от широк спектър международни терористични организации и отделни терористи се окачествява като сравнително по-висока от тази преди атентата", пише в проекта. Съществува заплаха и от активност на самостоятелно действащи терористи, които без преки връзки с известни терористични организации са в състояние да подготвят и планират нападения в България и срещу българските интереси зад граница.

Най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България от радикализация и тероризъм възникват като следствие от активността на различни терористични групировки и формирования с потенциал в глобален план, между които "Ислямска държава", "Ал Кайда" и свързаните с тях аналогични структури, пише в стратегията. Правителството допуска и възможността български граждани да участват в подготовка или осъществяване на терористична дейност: "Макар че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество или чужди граждани, пребиваващи в България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена".

"Крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии. Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно-религиозен признак", пише още в стратегията. Като значим рисков фактор се определя достъпността в интернет на радикалната пропаганда, под чието влияние български граждани биха станали терористи. Отбелязан е и рискът от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения.

Авторите на стратегията признават, че има проблеми с координацията между службите при противодействието на тероризма. Терористичните и екстремистки формирования имат мрежова организационна структура, която ги прави много гъвкави и адаптивни, а йерархичната структура на службите за сигурност пречи да се действа бързо и оперативно.

Направен е опит да се посочат и конкретните международни рискове, които могат да окажат влияние върху радикализацията у нас. Например наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през българска територия. Друга причина са вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа и голямата вероятност чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи. На трето място е отбелязано обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.

С проекта се прави опит и за описване на система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация. За това ще се разчита на държавни служители, които са в непосредствен контакт с рискови групи от населението. Т.нар. служители на първа линия са полицаи, учители, здравни и социални работници, които най-често работят с уязвими групи и общности. Ще се разчита и на сигнали от граждани и близки на застрашени от радикализация хора.

Предвижда се и правоохранителните органи и специалните служби да си сътрудничат с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и неправителствени организации, за да има адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви. Правителството смята да противодейства на екстремистката пропаганда чрез разработване и комуникиране на контрааргументи и позитивни послания, както и да пресича разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мрежи.

 МИСТЕРИЯ

Мистерията с издирваните мъж и жена - чужди граждани, продължава. В неделя МВР опроверга информациите, че става дума за свързани с "Ислямска държава" терористи, и уточни, че те са фалшификатори на лични документи. Строгите мерки за сигурност обаче продължават. На възлови места в столицата, включително и в метрото, вчера имаше засилено полицейско присъствие. Хотелиери от Слънчев бряг разказаха пред Нова телевизия, че полицията е проверявала регистриралите се през последните няколко дни. Съмнително изоставен куфар пред църквата "Св. Георги" в столицата вдигна полицията на крак. Той беше обработен от сапьори. Оказа се, че в него е имало само дрехи.