Радан Кънев и Петър Москов заедно: Не тръгне ли съдебната реформа до 10 дни, политическа криза и избори

Най-доброто от печата

18-07-2015, 07:01

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Лидерът на ДСБ никога няма да се връща в съдебната система

Защо е лесно да си Радан Кънев, а трудно да си Петър Москов?

Радан Кънев: Моето обяснение е, че аз съм оплешивял вече, а той още не е и затова се тревожи. Иначе, ако говорим сериозно, главният прокурор е прав. Естествено, че да отговаряш за здравеопазването е най-трудната задача в България.

Петър Москов: Първо, въобще не е сигурно, че е по-трудно да имаш повече коса. Второ, наистина не мисля, че подобни сравнения са уместни. Ако трябва да има нещо различно в българската политика, символ на което беше решението на блока да влезе в тази коалиция, то е търсене на модел на разбирателство около цели. Същото трябва да се получи и в диалога с прокуратурата и всичките страни, свързани със съдебната реформа. На мен би ми било много лесно да кажа, че е по-трудно да си Моника Маковей, а по-лесно да си Цацаров, само че ако го кажа, влизам в спирала, която е лоша за всички. Лоша е за хората, които очакват реформа.

- Разговорът с прокуратурата много ви скърца.

П. М.: Очевидно трябва да бъде променен и трябва да бъде с различен тон.

Р. К.: Аз ще се съглася с Петър, че тонът трябва да е различен, но ще кажа и още нещо. Разговорът е труден, защото не би трябвало да водим политически разговор с прокуратурата, а професионален. На нас ни предстоят много тежки политически разговори. Минаха два - с БСП и ДПС, които няма да са последни. Видимо е, че и с АБВ са ни трудни разговорите. Имах впечатлението, че такъв беше проведен - между премиера, правосъдния министър и г-н Цацаров, преди внасянето на конституционните поправки, и те са изцяло съгласувани с главния прокурор.

- Защо не смекчите “назидателния и агресивен тон”, както ви посъветва г-н Местан? Някои ви подозират, г-н Кънев, че искате да станете главен прокурор. А пък г-н Москов с този рейтинг някой ден може да го нарочат и че иска да става премиер.

П. М. към Р. К.: Хайде да е обратното! (Смее се.) Аз, между другото, имам по-прокурорска душа от теб.

Р. К.: Разговорът все още се води на едно твърде повърхностно политическо ниво и е нужно да бъде много сериозно задълбочен върху истинската нужда от политика за реформа на правосъдието. В този контекст, ако преценката на ДПС е, че ние не сме достатъчно задълбочени, не навлизаме достатъчно в проблематиката и се отдаваме на прекалени политически атаки, това е нещо, което може да се промени. Ние може да разговаряме с тях за абсолютно всичко.

- С ДПС?

Р. К.: Можем да го направим с всеки, който е готов да поеме политическа отговорност да променя съдебната система на България. Истината е, че разговорът придоби огромна дълбочина, включително геополитическа. Той стигна до въпроса ще има ли България доверието и на европейските партньори - като държави, но преди всичко като отделни граждани и инвеститори от тях. Така че, ако критиката е, че няма достатъчно дълбочина, я приемам и бих се съобразил с нея.

- Но са несъстоятелни подозренията, че че целта на това разделяне на ВСС е да си сложите своите хора да командват цялата система?

П. М.: Дайте да върнем разговора към целта. Това не е цел на РБ или на ГЕРБ, а според социологиите - на 85% от българите. А тя е съдебната система да работи различно, прозрачно и справедливо. Това неминуемо минава през промените в конституцията. За постигането на тази цел, ако е нужен различен тон, то от РБ този тон ще бъде воден по начина, по който да постигнем целта.

За нас не е важно да си слагаме значка на ревера и да атакуваме когото и да било. Ние искаме да постигнем тази цел. Ако тонът на РБ е бил неприемлив за някоя от политическите сили и някой от факторите в тази система, то наистина могат да приемат моите персонални извинения за това. И тонът наистина ще бъде различен. Но ако не това е причината? Ако тонът е различен, а отново не стигнем до промяна на съдебната система, тогава кой е виновен?

Р. К.: Аз да отговоря на директния въпрос за персоналните планове. Има две обвинения. Едното е, че РБ иска да наложи свои хора, включително срещнах и абсурда, че аз имам лични амбиции. Второто е, че някакви зловещи западни сили, юдеомасонският заговор и нещо подобно искат да превземат българската съдебна система. И двете неща са еднозначно неверни. Аз с голяма болка се разделих с работата си в съдебната система, за да започна да я променям по политически начин и ще продължа по този път. Няма да се връщам никога там. Така че тук въпросът не стои. Интересен е този геополитически оттенък на компроматните атаки. Напоследък разговорът за съдебната система се вкарва в руслото “Американците искат да превземат съдебната система, добрите хора у нас са във ВСС, а извън България - Путин и Ципрас.”

С всички обвинения към ДПС, които сме имали и ще имаме, обвинения в проруска политика към тях не сме имали.

ДПС винаги са били последователен участник в прозападния консенсус.

Това е процес, който си заслужава да наблюдаваме с интерес, докато се наслаждаваме на тези безпомощни клевети.

- Моля ви за еднозначен отговор на въпроса - ако ВСС в крайна сметка не бъде разделен на две камари, това значи ли, че оттегляте подкрепата си към кабинета?

Р. К.: Ако не минат конституционните поправки, не можем да си позволим лукса опозицията да сваля правителството. Но ако няма съдебна реформа, ние не можем да бъдем част от управлението. При всяко положение, ако конституционните промени не съберат нужното мнозинство, това ще бъде политическа криза в България. Но не означава, че ние ще се оттеглим от управлението, а че най-напред в рамките на мнозинството ще се втвърдим изключително по Закона за съдебната власт и ще търсим същия ефект през него, което няма да е лесно.

- Значи имате и план B, в случай че не се събере мнозинство от 180 или поне от 160 гласа?

Р. К.: Ние със сигурност имаме и план С, който вече включва следващ парламент, в който ГЕРБ и РБ да имат 160 гласа.

- Съгласен ли сте с Борисов, че Христо Иванов е закъснял с консултациите с опозицията?

Р. К.: Ако се отнася за Христо, се отнася и за мен. Може би сме допуснали такава грешка двамата, да.

- Може би сте го обсъдили миналия четвъртък по време на двучасовия ви разговор с Борисов?

Р. К.: И в понеделник имахме пак двучасов. Много неща обсъдихме.

- Предполагам, че сте му казали, преди да го пуснете във фейсбук, че ако не мине съдебната реформа, ще оттеглите подкрепата за кабинета?

- И двата дълги и сериозни разговора, които сме водили напоследък с Борисов, бяха изключително градивни. Нямаше никакъв елемент на напрежение помежду ни, напротив: те бяха разговори на екип, който в момента търси изход от трудно положение в името на обща цел. Общата цел е съдебната реформа.

- Защо Ивайло Калфин говори за търгуване с реформи? Той е ваш партньор във властта, но директно ви упрекна, че понеже от АБВ не искат да ви подкрепят за конституцията, вие бламирате пенсионната му реформа.

- По отношение на парламента мога да кажа, че ние не обвързваме една реформа с друга. За нас пенсионната система е достатъчно важна сама по себе си, а правосъдната е абсолютен приоритет. Разглеждаме ги поотделно. Ако има проблем със свързване на позиционирането по съдебната реформа с други въпроси, това е въпрос не към г-н Калфин, защото той е социален министър, а към лидера на партията АБВ. И въпросът е обвързва ли той геополитически решения на България с подкрепата за съдебната реформа? Защото, ако това е така, ние наистина няма да имаме място никъде заедно.

- Чувам от вас съмнение в геополитическата ориентация на АБВ.

Р. К.: Аз виждам натрапчиво факти, които правят съдебната реформа въпрос на геополитически избор. Атаката срещу реформата придобива ясни геополитически окраски, което в днешните смутни времена в Източна Европа не ме изненадва, но е много тревожно за държавата.

- Защо не го обсъдите с г-н Първанов - да му се обадите и да се разберете като лидери?

Р. К.: Нищо не е изключено на този свят...

П. М.: Подкрепата за правителството е подкрепа на програма. От тази гледна точка отказът на някоя от партиите, подписали декларацията за управление, да подкрепят всички реформи, означава отказ от собствения типодпис. Иначе с Ивайло Калфин и с цялото правителство работим като екип, имаме и съвместни законодателни инициативи.

- Кога ще се гласуват промените в конституцията? Преди ваканцията реално ще стане ли?

Р. К.: Така планираме.

- След това - избори...

Р. К.: Все по-сложно става. Да се променя конституция в кампания, е несъстоятелно.

- Не ми е ясно как ще ги направите от 136 гласа 180 до края на юли - за броени дни, за да минат промените в конституцията на първо четене?

Р. К.: Както всичко, което сме постигнали досега. Както сме направили 136-те. С търпение, с дипломация и когато е нужно - с твърдост.

- Простете, но ми изглежда неосъществимо.

Р. К.: Нещата от месеци така изглеждат и така ще изглеждат до последния момент. Аз оставам оптимист, защото едно е политическото надиграване, друго е отговорността пред крайния резултат за държавата. Смятам, че накрая ще я проявят и двете големи опозиционни партии, което ще направи вече и 180 гласа.

- При хипотезата, че забуксува реформата и вие оттеглите доверието си от управлението, да ви попитам с думите на Борисов - а той, ако каже, че се оттегля? Какво тогава се случва в държавата?

Р. К.: Винаги съм подготвен за лошия вариант, но не рисувам черните картини предварително. Ако в България има политическа криза, а тя е вероятна, да гледаме на нея като на възможност, а не като на край. Изходът от нея трябва да бъде много по-солидно дясно мнозинство в следващ парламент.

Ако успешно проведем съдебната реформа, не вярвам да се стигне до такава. Тогава ще завършим мандат, което ще означава, че сме излезли от кризисна фаза и като общество.

- Да разбирам ли, че следващите 10-ина дни до края на политическия сезон са решаващи за бъдещето на управлението?

Р. К.: Да.

- Да ви питам ще има ли единна централна регистрация на блока?

П. М.: Зависи от желанието на местните организации на партиите в РБ.

- Ама аз мога да ви го кажа веднага - желанието на всеки местен лидер, от всяка партия, е той да е на първа позиция. Или посочен от него човек.

П. М.: Желанието е или да вървим заедно, или не. Разбира се, че този процес е подпомогнат от всички ръководства на партиите в РБ. Как ще завърши, е рано да се каже. Не ни питайте за квоти. Или има хора, които имат обществено доверие и които имат собствения си принос общинската политика да е различна, или не. Ако някой иска да си начесва партийното его през позициониране, това не е нашата игра.

- А с ГЕРБ ще бъдете ли някъде заедно?

П. М.: За мен това би било добро послание.

- За къде например? И какво значи заедно? Те навсякъде издигат. Значи, че ще подкрепяте техни кандидати ли?

Р. К.: Трудно е да отговорим в момента. Аз виждам два напълно различни подхода към местните избори. Единият - на ГЕРБ, е националнополитически, медиен и ориентиран към победа в областните центрове. Другият е нашият, който е съобразен с местните избори, ориентиран е към ограничен брой областни центрове и към на практика всички общини и има за задача да се върнем там, където бяхме изоставили хората и структурите си - в малките и средните общини, и по този начин да изградим отдолу нагоре трайна политическа сила, единна и силна, която да се бори за първите места в българската политика. Това за нас минава през общини от ранга на Мадан, Каварна, Карнобат.

- А за кога оставихте приватизацията на болниците, която изтеглихте засега, г-н Москов?

П. М.: Мисля си, че още в края на тази година този въпрос ще бъде на дневен ред.

- Г-н Москов, не мога да разбера как станахте министър, след като оглавявахте общинската комисия, която не направи сестрата на премиера шеф на “Шейново”.

П. М.: Очевидно причините да бъдеш министър при това мнозинство не включват мотивите, които имате предвид. Освен това нека да сме наясно, че между мен и който и да било директор на общинска болница не е имало конфликт, още по-малко персонален. Никога не е имало конфликт между мен и сестрата на премиера.

- Детето на г-н Кънев не е прието в детска градина е той и принуден да го праща в частна. Вашето ходи ли в общинска?

П. М.: Ходи, няма бавачка и майка му поема сериозната част от ежедневието му. Това е едно от нещата, за които искрено страдам - че нямам достатъчно време за детето си.

CV

Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършил право. До избирането му за депутат м.г. бе съдружник в адвокатска кантора. Сред учредителите на ДСБ през 2004 г. След оттеглянето на Иван Костов през 2013 г. е избран за лидер на партията. Съпредседател на Реформаторския блок

Петър Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Завършил медицина. Работи в клиниката по анестезиология до изборите през 2014 г., след които е поканен от премиера Борисов за министър на здравеопазването