Швейцария ни дава 8 млн. франка за да интегрираме циганите

Проблемът в България според швейцарския посланик е свързан с бедността

8 млн. швейцарски франка за интеграция на циганите ни отпуска Швейцария. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин и швейцарският посланик Денис Кнобел подписаха споразумения с общините Бургас, Русе и Сливен по „Програма за подкрепа на социалното включване на роми и други уязвими групи". Подписи положиха кметовете на Русе - Пламен Стоилов, и на Сливен - Кольо Минев, както и зам.-кметът на Бургас Йорданка Бенова - Ананиева.

Програмата е част от Българо-швейцарската програма за сътрудничество и цели подкрепа на социалното включване на цигани. Партньори по нея са Министерствата на труда и социалната политика, на образованието и науката и на здравеопазването.

"Подписването на това споразумение с правителството на Швейцария е важно не само заради това, че продължаваме програма, която работи от няколко години и дава добри резултати, а и защото в контекста на всичко случващо се в България, мисля, че това е правилният път да се адресират въпроси, свързани с ромската интеграция.", коментира Калфин. Всички наши сънародници, независимо от етническата си принадлежност, по думите му, трябва да бъдат включени в обществения живот. Според вицепремиера Калфин тази програма позволява такъв подход.

Според него общината е най-добрият партньор, който познава ситуацията в региона, познава хората и нуждите им. Затова общините ще бъдат изпълнители на проектите. Калфин допусна, че сигурно много скоро ще започнат въпросите, свързани резултатите от изразходването на тези средства. „Надявам се да бъдем убедителни, че тази помощ действително е насочена правилно", коментира социалният министър и предупреди, че предизвикателството при изпълнението на тези програма тепърва започва.

Швейцария отпуска средства по различни програми за работа по проблеми на уязвимите групи на Балканите - не само за България, но и за Сърбия, Македония, Румъния.

Ромските групи страдат от няколко форми на социално изключване: недобро образование, липса на заетост, бедност, лоши здравни услуги, според швейцарския посланик Денис Кнобел.

„Ние сме подбрали интегриран подход, който ще работи по много всеобхватни линии", изтъкна той. Проектите ще се фокусират конкретно върху жените и децата, които са най-силно уязвимият елемент от ромската общност. „Искаме да инвестираме в бъдещите поколения, като осигурим достъп до начално образование и основни здравни услуги", подчерта Кнобел.

Швейцарският посланик напомни, че искат да дадат възможност на хората да се възползват от правата си, но и те трябва да бъдат отговорни граждани.

Одобрените общини ще изпълняват проектите за социално включване на роми в партньорство с по-малки общини, неправителствени организации, работещи в сферата на здравеопазването, образованието и културата, както и с медицински центрове и университети.

Кнобел изтъкна, че Швейцария е многоезична, многокултурна държава. Швейцарците разглеждат многообразието в страната си като богатство, като шанс и възможност за развитие на културата, икономиката и държавата като цяло.

Този модел, според швейцарския посланик, е много трудно приложим на Балканите. Нещо повече, той посъветва дори да не се опитваме да го прилагаме. В Швейцария не говорят за малцинства, а за групи, които говорят различни езици и имат различна култура.

„Голямата разлика е, че нашата държава е изградена отдолу нагоре и то в период на 700-800 г.", подчерта Кнобел и посъветва държавата ни да намери свой собствен български начин.

„Имате национална стратегия посветена на тази тема, която е разписала български решения на тези проблеми. Ние имаме голямо желание да ви подкрепим", увери той.

Проблемът в България според швейцареца е свързан с бедността на уязвимите групи.

В България има фондове, насочени към борба с бедността, но не са насочени към една или друга етническа общност. Ромите участват като всеки български гражданин във всяка социална програма, която е на разположение, напомни министър Калфин.

Той обяви, че до края на следващия месец ще направят анализ на досегашната работа по проблема с интеграцията на малцинствата. Необходимо било да се набележат мерки, които да пречупят негативните тенденции, свързани с условията на живот, отпадането от училище и други.