Лекарствата, които са кът у нас, няма да се изнасят

Промени в Закона, предложени от Патриотичния фронт, въвеждат нови правила и глоби до 100 хил. лева

Всички медикаменти, за които са регистрирани липси или недостиг в страната половин година назад, да не могат да се продават в чужбина, предлагат депутатите от Патриотичния фронт с промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина. Идеята им е въпросните продукти да се включват в забранителен списък, а Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да получи всички правомощия да ограничава продажбата им на чужди пазари, включително и тези в Европейския съюз, пише Клуб Z.

Според сега действащите разпоредби търговците са длъжни да подават уведомления, когато ще продават навън, но агенцията не може да забранява износа. Проблемът е, че става дума за продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за чиято стойност производителите договарят допълнителни отстъпки с Националната здравноосигурителна каса. Това сваля цените им в страната и отваря широко вратата на паралелния износ. Търговците на едро често задържат партиди по складовете, за да ги продадат по-скъпо в чужбина, а практиката става все по-модерна у нас. В резултат обаче жизненоважни медикаменти започват да изчезват от пазара, което поставя в риск лечението на редица пациенти. При последния такъв случай, за който Клуб Z писа, диабетноболни алармираха, че на пазара липсва инсулин, но след обстойна проверка в дистрибуторската мрежа Министерството на здравеопазването откри количества, които са достатъчни да покрият нуждите на цялото население. Ето защо депутатите предлагат Изпълнителната агенция по лекарствата да контролира процеса, а информацията за лекарствата "под запор" да бъде публична.

Предвижда се забранителният списък да се изготвя от петчленен Експертен съвет, в който ще участват представители на здравното министерство, ИАЛ, съвета по цени и реимбурсиране, Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз. Медикаментите в него ще се актуализират на тримесечие, включително и след сигнали на лекари и пациенти. Ако ИАЛ бъде алармирана за липса на лекарства в страната, ще има право в седемдневен срок да свика експертния съвет и след извършена проверка да включва (или да изключва) продукти от забранителния списък.

Други текстове предлагат ограничения за фармацевтичните производители, които ще могат да изнасят само собствените си лекарства, но не и тези, които опаковат по поръчка на други фирми и партньори. Притежателите на разрешение за употреба на свой ред ще бъдат длъжни в края на всяко тримесечие да декларират пред ИАЛ с какви количества са захранили пазара през съответния период и какъв е размерът на планираните доставки за следващия. Търговците на едро пък ще трябва да декларират наличните количества по складовете. Ако агенцията установи недостиг на даден продукт, износът му ще бъде ограничаван или изцяло, или само за определени количества от партидата. В най-добрият случай забраната ще действа три месеца, но при "непреодолими причини от национален интерес" срокът ще бъде удължаван.

Глобата за всеки производители или търговец, който не спазва новите правила, е от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение ще скача петорно в границите между 50 000 и 100 000 лева. Потретилите пък автоматично ще се разделят с разрешителното си за производство, употреба или търговия.