С поправките в НПК се узакони агента-провокатор

Въпреки съпротивата на коалиционните си партньори депутатите на ГЕРБ одобриха спорна разпоредба в Наказателно-процесуалния кодекс, която предвижда СРС да се ползва и спрямо свидетел по наказателно производство с негово съгласие при установяването на престъпна дейност, пише в. "Сега". Вчера парламентът прие окончателно промените в НПК. "Това е узаконяване на агента провокатор",  реагира рязко десният Атанас Атанасов. Димитър Лазаров от ГЕРБ се опита да потуши напрежението с обяснението, че новата разпоредба ще се прилага в случаи на тероризъм, изнудване, принуда, трафик на хора и подкуп. Според действащия Закон СРС- та могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на хора, които са дали писмено съгласие за това. А провокацията към подкуп е престъпление, което се наказва с до 3 г. затвор.

Атанасов напомни за случая със следователя Петър Петров, уличен от Върховния касационен съд в престъплението провокация към подкуп спрямо бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов.

В промените в НПК беше записано още, че не само прокуратурата, но и председателят на ДАНС и вътрешният министър ще имат право да искат от съда разрешение за използване на СРС срещу съдии, прокурори и следователи. Първоначалният вариант по идея на прокуратурата предвиждаше такова правомощие само за главния прокурор.

Гласуваните текстове в НПК създават нови правила кой и от кого може да иска позволение да подслушва магистрати. Такова разрешение ще дава шефът на Софийския апелативен съд или негов заместник по искане на председателя на апелативната прокуратура или на неговия заместник. В останалите случаи позволението ще дава шефът на Военноапелативния съд или на апелативния спецсъд по искане на началниците на съответните прокуратури. Ако се стигне до използване на СРС срещу главите на апелативните съдилища, думата ще има председателят на Върховния касационен съд (ВКС), ръководещ наказателната му колегия, а искане ще може да отправя зам. главният прокурор при Върховната касационна прокуратура (ВКП).

При всички изредени случаи позволение за подслушване ще може да искат и ръководителите на МВР и ДАНС. Приемането на това предложение на реформаторите дойде неочаквано, тъй като в парламентарната правна комисия то не получи подкрепа от ГЕРБ. Десните не скриха, че идеята им е да не дават прекомерни правомощия на държавното обвинение. "Така достатъчно стесняваме кръга на лицата, които могат да правят такива искания, без да капсулираме нещата само в рамките на прокуратурата, което е опасно", посочи Петър Славов (РБ). Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обвини реформаторите, че проявяват "параноично отношение" към прокуратурата и не скри изненадата си, когато предложението им беше одобрено.

Мая Манолова от БСП пък се изказа по измененията в Закона за СРС, които се правят с преходните и заключителни разпоредби на НПК. Манолова попита дали целта на промените не е оправдаването на едно конкретно лице, чието дело е висящо във ВКС. Намекът е за процеса срещу шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов, осъден на две инстанции заради отказа му да приложи разрешени от съда СРС-та. Върховният съд обяви делото за решено на 17 май, но още не се е произнесъл с окончателна присъда.

Думите на Манолова ядосаха Лазаров, който определи изказването като "гнусно внушение".

 -Парламентът прие, че ако е дадено разрешение за подслушване за престъпление, за което законът не го допуска, службите, които прилагат СРС, трябва да откажат да го направят. Освен това органите, които искат разрешение за употреба на спецсредства, вече ще са задължени да предоставят на съда всички материали, на които се основава искането им. Съдът пък няма да се произнася незабавно, а ще има 72 часа, за да се запознае с документите и да се мотивира.