През 2014 г. градоначалникът е избран в топ 10 на кметовете в света

Кметът на Солун Янис Бутарис е роден на 6 януари 1942 г., втори мандат кмет на Солун. Завършва химия в университета “Аристотел”. В младостта си симпатизира на комунистите. Впоследствие членува в ПАСОК. През 2009 г. е един от основателите на либералната партия “Дрази”, с която печели през 2010 г. Предава на съд предшественика си Василис Папагеоргеопулос за злоупотреби в размер на 58 млн. евро. Бутарис е бунтар, в младостта си е бил алкохолик и наркоман, които преборва, минавайки през програма. Бил е председател на Съюза на гръцките винопроизводители.

- Г-н Бутарис, казвате на българите: “Елате в Солун да си прекарате добре.” Какво повече им предлагате от това, което са виждали във вашия град?

- Солун е познат от древността. Той е център на култура, пари, икономика. Когато го поех през 2011 г., беше във финансов колапс - затворени магазини, мръсни улици и огромна безработица, която надминаваше средната за страната. Зарекох се да променя града, в който съм се родил и живея. Събрах служителите и им съобщих, че отсега нататък ще се работи по друг начин и на когото не му харесва, да си върви. Аз идвам от частния бизнес и никога не съм бил на държавна заплата. Направих драстични съкращения. От 23-ма директори оставих 10. А през 2014 г. бюджетът приключи с излишък.

- Дават ви за пример в цяла Гърция като успешен управленец. С какво впечатлявате външните наблюдатели, че дори ви удостоиха в Лондон през 2012 г. с “Кмет на месеца”?

- Работя по различен начин от този, който беше налаган в последните години в Гърция. Държа да има публичност в действията ми. Системата се опитва да запази старите стереотипи, но аз не позволявам.

Бях номиниран в Лондoн за кмет на месеца, а през 2014 г. бях избран в топ 10 на кметовете в света. Тези награди ми бяха присъдени затова, че успях да подобря икономическата ситуация в града.

- Не срещате ли отпор от тези, които карате да работят повече?

- Естествено. След големите съкращения, които станаха бързо, започнах да променям манталитета на служителите. Това не беше лесно, но даде голяма надежда на хората.

Амбицията ми е нещата да вървят към по-добро и гражданите да усещат това. Искам служителите ми, като вървят по улицата хората да ги поздравяват.

- Залагате на туризма и отчитате голям ръст с всяка година. Как го постигате?

- Солун беше много консервативен град. Започнах да го отварям така, че стъпвайки на миналото си, да върви напред. Разполагаме с мултинационално културно наследство, каквото и вие имате. В Солун заедно с древногръцката цивилизация представяме и римската, византийската и османската. Трябваше да експонираме това богатство, за да не бъде загубено за света. В момента правим музей на холокоста, който скоро ще бъде открит.

- Защо толкова ухажвате българските туристи?

- Живеем в общ ареал и имаме до голяма степен еднакъв манталитет. Природата ни е близка, нравите ни са сходни с малки изключения. До неотдавна единственото, което ни разделяше, беше границата. Но сега тя не е пречка и всеки българин е добре дошъл. В Солун ще се наслади на страхотна кухня, обслужване, развлечения, шопинг. Разбира се, същото се отнася и за гръцките туристи у вас.

Аз имам роднини в Пловдив. Братът на моята баба е учил в този град. А къщата на моя прадядо е в с. Крушево около Скопие. Това е една и съща територия.

- Още ли твърдите, че няма македонски език и че на север от Гърция живеят българи?

- Точно така. Когато се говори за македонски език, трябва да се знае, че това е български.

- Не се ли притеснявате, че в Скопие ще ви обявят за персона нон грата?

- Не. Костите на българския цар Самуил са намерени в Преспа. Сега те са в музея за византийско изкуство в Солун. Българският президент беше неотдавна в нашия град и му оказахме честта да стане гражданин на Солун. Доколкото знам, костите на цар Самуил ще бъдат донесени в България.

- Кога?

- Въпрос на договорка между двете държави.

- Директорът на националния ни исторически музей проф. Божидар Димитров е открил в един доскоро секретен фонд сребърно-златна мощехранителница, взета от манастир около Солун. В нея има костици на 4-ма светци - Харалампий, Пантелеймон, Дионисий Константинополски и Петка Епилатска. Проф. Димитров предлага да ги замени срещу костите на цар Самуил. Вашето мнение?

- Не могат да се заменят такива неща. Това, което си е на България, принадлежи на нея. Костите на светците са на църквата, те са част от богослужението. За мен е важно тленните останки на цар Самуил да се върнат в България.

- Ще съдействате ли, доколкото можете, защото ние - българите, държим да погребем нашия цар?

- Разбира се. Аз също държа да бъде погребан по християнски.

- Дайте рецепта за успешно справяне с кризата и безработицата?

- Труден въпрос. Кризата не е само гръцка, а европейска и световна. Но при нас е най-отчетлива. Най-важно е сегашното правителство да приеме програмата за строг контрол,

за да тръгне икономиката нагоре.

- За разлика от повечето ви сънародници, които не приемат рестрикциите, вие ги приветствате. Защо?

- В Германия стигнаха до заключението, че като ни отпускат траншове, ги хвърлят на вятъра. Мисля, че докато не извършим големи реформи, средствата ще отиват нахалос.

След Втората световна война Германия се върна към живот с голяма помощ от САЩ. Ще преборим кризата, когато започнем да работим като немците и датчаните.

Трябва да възприемем тяхната система. Същото се отнася и за България.

- Кажете честно - наистина ли повече от 20 г. не сте близвали алкохол, при положение че го произвеждате?

- Да. Проблемът не е чак толкова голям. Минах през програма и бях спасен. Бях късметлия.

- На първия тур ви избраха с разлика от 300 гласа, а на втория - с 20 000. С какво впечатлявате съгражданите ви?

- С много работа. Повечето ми симпатизират, но има и много, които ме мразят.

- Помирихте ли се с епископа на Солун Антимос, който ви анатемоса с думите: “Докато съм жив, няма да станеш кмет”?

- Вече сме много добри приятели.

- Не се ли притеснявате от вашите националисти, като връщате турски имена на улици и искате да вдигате паметник на Мустафа Кемал, който е роден в Солун?

- Не, това е история. Връщаме не само турските имена, но и еврейските.

Историята трябва да се уважава.