В клубната зала на славата Кишишев е обявен сред най-добрите защитници

Димитър Митов е роден на 22 януари 1997 година в Монтана. Той е поредното вратарско бижу излязло от Чавдар Етрополе в Англия, и по-точно в младежката формация на лондонския Чарлтън, заедно с Димитър Евтимов който играе за втория отбор на Нотингам.
Димитър Митов е трето поколение вратар в семейството си. Преди това са дядо му Митко Митов и баща му Веселин Илиев. Пред Bulgariautre.bg Димитър Митов говори за себе си. Как е станал вратар, как е отишъл в Англия и какви са неговите амбиции.


- Митко, как стана вратар?
- Да бъда вратар е семейна традиция. Дядо ми Митко Митов и баща ми Веселин Илиев също са играли на този пост. Роден съм в Монтана. Започнах да играя в Козлодуй. Бях много малък и играех в предни позиции. После баща ми разбра, че ще има кастинг за млади футболисти в школата на Чавдар Етрополе, водена от Емил Димитров и Христо Стоичков.

- И какво се получи?
- Колебаех се за какъв пост да се явя. И баща ми тогава каза: "Всички в семейството сме вратари. Яви се и ти за вратар. Така ще ти се развие кариерата". И го послушах. И сега съм му благодарен за този бащински съвет. С отбора на Чавдар(Етрполе) набор 1997 година станах шампион на България.

- Как стигна до лондонския Чарлтън?
- Бях на един турнир в Германия. Явно там е имало скаут на Чарлтън, който ме е харесал и моя мениджър Петьо Костадинов задейства нещата и сега съм в Чарлтън.

- Когато отиде там като българин, усети ли дългото присъствие преди това на Радостин Кишишев,  и по-късно на Светльо Тодоров?
- Разбира се. Заведоха ме веднага в клубната зала на славата и ми показаха как на видно място пише, че Радостин Кишишев е бил един от най-добрите защитници на Чарлтън. Има и фотоси с негови мачове.

- Сега за коя формация на Чарлтън играеш?
- Във втория отбор съм и се надявам всичко ако е наред догодина да започна в първия отбор. За националния тим на България съм играл вече за формациите до 17,18 и 19 години. Нормално е да имам амбиции след време да пазя на първия отбор на страната. Няма млад футболист, който да не иска да играе за представителния тим на България.

- Разкажи по-подробно как в мач за юношите до 18 години за Чарлтън, в който твоя отбор е бил младежите на Лейтън Ориент с 6:1 освен,че ни си допуснал гол, си направил и голова асистенция?

-(смее се) Аа, този мач беше луда работа. От малък обичам да изритвам топката силно от наказателното поле чак в половината на другия отбор. И тогава така направих и топката попадна в мой съоборник и той вкара гол.

- Значи следиш добре модерните вратарски тенденции практикувани от Мануел Нойер който играе почти като либеро?
- Нойер прави невероятни неща за вратарския пост в съвременния футбол и всеки негов мач е като учебник за младите вратари.

- Според теб вратарят ли спасява дузпата или нападателят я изпуска?
- Винаги това е пропуск на нападателя. Ако вратарят спасява е въпрос на късмет да улучи ъгъла в който нападателя бие.

- А как гледаш на дузпите тип "Паненка" които полевите играчи бият бавно в средата на вратата.

-(смее се) Аз нямам нерви за такава дузпа! Трябва вратарят да има нерви да гледа докрай движението на полевия играч и тогава може да го излъже като не мръдне и да спаси дузпата. Но аз съм от тези вратари, които нямат нерви да изчакат и винаги си избирам ъгъл и се мятам.

- Ти си едва на 18 години,а вече имаш треньорски лиценз "C"?
- Тук в Англия се грижат за всичко по отношение на образованието на всеки млад футболист. Знае се, че футбола е рискова игра и при тежка контузия всеки трябва да има допълнителна професия. Така,че ни подготвят за треньори. Сега съм в началото на футболната си кариера. Но моето желание е когато завърша кариерата си един ден да стана треньор. От всеки треньор гледам да попия по нещо което ми е нужно за моето израстване и като футболист и като бъдещ треньор.

- Кой е бил любимият ти вратар в детството?
- Винаги съм харесвал отбора на Манчестър Юнайтед и съответно любимия ми вратар в детските години бе Едвин Ван дер Саар.