24-годишната Гюлай Хамит извървяла два пъти по 8 км в преспите, за да помогне на болно дете в съседно село

Чувствах се като в "Сървайвър", докато си пробивах път в преспите. Имах усещането, че плувам в снега. Пред мен вървеше баща ми и проправяше път през снега. Той стигаше до гърдите ни, а преспите бяха по-високи. Залитахме и падахме", казва 24-годишната медицинска сестра от кърджалийското с. Рани лист Гюлай Хамит, която вчера заедно с колеги от спешната помощ в Кърджали беше наградена за героизъм и себеотрицание.

В събота преди обед тя била в дома си в долната махала на селото, когато при нея идва магазинерката. Съобщава ѝ, че в Средната махала на Аяз Илмаз, на годинка и 3 месеца, незабавно трябва да се направи инжекция - детето било болно от пневмония.

"Не се замислих и за минута. Ставаше въпрос за едно безпомощно бебе. Облякох се и с баща ми тръгнахме", разказва Гюлай. По-късно тя е трябвало да бъде в Кърджали, за да застъпи нощна смяна. Същата вечер младата жена не успяла да стигне дотам, защото пътят останал затворен.

"С баща ми бяхме първите, минали по пътя между двете махали, след като беше натрупал дебелият сняг", казва медицинската сестра. Не помни колко време е отнело придвижването между двете махали.

"В нормално време разстоянието се взема за около 30 мин. Вероятно сме вървели повече от 2 часа. За мен най-важното беше, че се справихме", твърди Гюлай. Двамата с баща ѝ успяват да стигнат до къщата на болното дете.

"Родителите много се зарадваха, като ме видяха. Имаше и сълзи от радост", спомня си младата жена. Тя прочита диагнозата и се чува по телефона с джипито д-р Христо Бонев. Изрично държала да осъществи връзка с доктора, за да е сигурна в действията си.

"Благодарна съм, че Господ ми даде сили да извървя пътя през снега, за да помогна. Щастлива съм, че сега малкият Аяз се чувства добре, и знам, че и аз имам принос за това", казва Гюлай. Тя е единственото медицинско лице в Рани лист и често съселяните ѝ я търсят при спешни случаи.

"Не съм отказала на никого, който ме е потърсил за помощ. Мисля, че в селото оценяват това. Да помагам на хората, е мое задължение и призвание. Чувствам, че съм родена за медицинска сестра и акушерка. Няма по-голямо удоволетворение от това да помогнеш, макар и с нещо малко, на хората", казва Гюлай Хамит.

Тя е завършила за акушерка в Пловдив, но до момента е работила само като медицинска сестра. 12 месеца е била в хирургията на частна пловдивска болница, но се наложило да се върне в Рани лист, за да се грижи за болната си баба. В момента Гюлай работи като медицинска сестра в Кърджали в дом за деца в неравностойно положение.