Горанов оптимист за одобряването на новия външен дълг

Ако не получим подкрепа, няма да можем да си плащаме сметките, предупреди финансовият министър

Оптимист съм, че предложението ще мине. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов след среща с представители на Патриотичния фронт за взимането на нов външен дълг от 16 милиарда лева, предаде „Фокус”. „Оптимист съм, че имаме добра комуникация”, заяви Горанов.

„Ако не получим подкрепа, няма да можем да си плащаме сметките”, предупреди министърът.

Горанов обясни, че би провел нова среща с АБВ, ако получи покана от тях, но уточни, че вече е разговарял и с вицепремиера Ивайло Калфин.

„Политиката не е театър”, така финансовият министър коментира какво смята за твърденията, че Патриотичният фронт бави точката в пленарна зала заради задкулисни договорки.

На въпрос дали ще има оставки, ако ратификацията за нов заем за 16 млрд. лева не се приеме, той коментира: „Ако държавата не си осигури механизъм да си плаща сметките, тя няма да може да си плаща. Това удоволствие мога да направя на министър-председателя, не и на вас”.

„Не искам да има въобще дефицит. Очакванията на хората за повече разходи и това, че сме една от най-бедните държави в Европа с нереформирани сектори води до превишение на разходите над приходите”, подчерта Горанов.

Той обясни, че парите не се харчат за сметка на хората, а в тяхна полза. „Аз съм против дефицитите. Нека да съкратим разходите, да си увеличим приходите и те да се срещнат някъде, така че да не се налага да си говорим за дълг”, каза още Владислав Горанов.

Преди това по време на парламентарния контрол министърът предложи банковата сметка на всеки български гражданин, който има такава, да става известна автоматично и бързо на всички правораздавателни органи и на всички органи, които се занимават със събирането на приходите у нас. Той даде идея и да се създаде централизиран регистър в БНБ с информация за това в кои банки и колко банкови сметки има всеки гражданин у нас.

По думите му понастоящем при процедура, свързана с пране на пари или други нарушения, българските служби изпращат запитване до всички български банки, а процесът тече с месеци и дотогава информацията може да е безполезна.

„За времето между подаването на искане за информация и получаването й трябва да се изменят съществени обстоятелства. Затова ще предложа законодателни промени, които да въведат по аналог на централния кредитен регистър – централен регистър в БНБ с информация за това всеки български гражданин къде и колко броя сметки има”, подчерта министърът.

Финансовият министър съобщи още, че българското правителство не се е отказало от кандидатстване в Европейския банков съюз, а напротив – остава сред основните приоритети.