Илюзия е, че Русия се сближава с Европа и западния свят

По време на преговорите им на 15 ноември миналата година руският президент Владимир Путин предложил на канцлера на Германия Ангела Меркел "чеченски" вариант за решаване на украинската криза, пише британският вестник "Файненшъл таймс". Путин казал, че Киев трябва да води към самопровъзгласилите се в източна украйна сепаратистки проруски "народни републики" същата политика, каквато на времето Москва е водила по отношение на Чечения: да ги купи, предлагайки им пари и автономия. Според изданието за дъщерята на пастор от Източна Германия с дълбоко чувство за справедливост такъв вариант бил неприемлив. Предложението на Путин шокирало Меркел. Тя помолила съветниците си да не участват в срещата с Путин. "Тя искаше на саме да опита да накара Путин да каже по-открито какво иска. Той обаче не казал, в което се състои стратегията му, защото, всъщност, той не знае какво иска", казал пред изданието добре информиран за хода и резултатите от тази среща източник.

Още на следващия ден в Сидни Меркел си позволи много по-остри думи, отколкото дотогава, продължава вестникът. По-специално канцлерът предупреди, че Русия може би представлява заплаха не само за Украйна, но и за Грузия или Балканите. Изглежда в отношението на канцлера към Москва нещо се счупило. След Бризбейн източник от Кремъл разказал, че всъщност никога не са съществували някакви "специални отношения" между Путин и Меркел, за каквито често се говори в дипломатическите кръгове. "Путин и Меркел никога не са могли да се търпят един друг. Разбира се, те са професионалисти и дълго време полагаха усилия. Но сега изглежда всичко се промени", казал източникът.

Преговорите между двамата лидери в Австралия станаха повратен момент в отношенията на Запада към ръководството на Русия, пише "Файненшъл таймс" в голяма обзорна статия, озаглавена "Битката за Украйна: как Западът загуби Путин". Вестникът възстановява хронологията на продължили с месеци преговори и провала на дипломатическите усилия, основавайки се на многобройни интервюта с чиновници, дипломати и сътрудници на специалните служби.
Според изданието Западът не е дооценил докъде е готов да стигне руският президент в защита на онова, което той смята за национален интерес на Русия, както и факта, че участниците в преговорите често не се чували един друг, понеже всеки от тях се придържал към своята интерпретация на събитията. В онзи момент Западът разбрал, че досегашното му убеждение, че въпреки всякакви посткомунистически митарства Русия неумолимо се сближава с Европа и със западния свят, е илюзия. Както казал високопоставен германски служител, съществуваше представата, че в крайна сметка "всички те ще станат като нас". Сега, по думите му, е дошло време да се признаят различията.

В края на ноември миналата година за значението на преговорите в Бризбейн съобщи агенция Ройтерс. Позовавайки се на свои източници, агенцията описа детайли от срещата Меркел-Путин и твърдеше, че канцлерът е попаднала в дипломатическа задънена улица в отношенията си с руския лидер. Преговорите се оказали безрезултатни и в Берлин се били изчерпали идеите по въпроса какво може да се направи, за да бъде заставена Москва да заеме по-гъвкава позиция. Източници на Ройтерс в Германия казали тогава, че каналите за комуникация с Путин ще останат открити, но Берлин се готви за дълго противопоставяне, близко до студена война.