Изключително важен е въпросът за бъдещето на зоната за свободна търговия, смята Джордж Фридман

В своята последна статия за списание Forbes създателят и председател на частната разузнавателна и аналитична компания Stratfor Джордж Фридман разглежда политическата и социалната фрагментация между европейските народи и ефекта им върху Европа като цяло.

Крайно лявата Сириза спечели значителна победа на изборите в Гърция. Сега партията състави управляваща коалиция и надви традиционните политически партии. Тя привлича други десни и леви партии, които са обединени единствено от съпротивата си към настояването на Европейския съюз (ЕС), че политиката на икономии е решение на продължаващата икономическа криза, която започна през 2008 г.

Историята е добре позната. Финансовата криза от 2008 г., която започна след спукването на имотния балон в Съединените щати, създаде криза с държавните дългове в Европа. Някои европейски държави не можеха да направят плащанията по облигациите си и това заплаши европейската банкова система. Трябваше да има някакъв вид държавна намеса, но имаше фундаментално разногласие как да бъде решен проблемът. Най-общо казано имаше две алтернативи.

Германската версия е тази, която стана общоприета в Европа. Според нея кризата с държавните дългове е резултат от безотговорна социална политика в Гърция – страната с най-големия дългов проблем. Тези проблемни политики включват ранно пенсиониране за държавни служители, огромни помощи за безработица и т.н. Политиците са си купували гласове, като пилеят

ресурси за социални програми, които страната не може да си позволи, не събира достатъчно усилено данъци и не успява да насърчи трудолюбието и иновативността. Следователно кризата, която заплашва банковата система, се корени в безотговорността на длъжниците.

Друга версия, която почти не се чуваше в първите дни на кризата, но която според мнозина е много по-вероятна днес е, че кризата е резултат от безотговорността на Берлин. Германия е четвъртата най-голяма икономика в света и износът ? е около 50% от брутния ? вътрешен продукт (БВП). Германските потребители не могат да поддържат прекалено голямото индустриално производство сами. Резултатът от това е, че Германия оцелява благодарение на увеличение на износа. За страната Европейският съюз (ЕС), с неговата зона за свободна търговия, евро и регулации в Брюксел, е начин за постигане на този износ. Заемите, които германските банки раздадоха на страни като Гърция след 2009 г., бяха създадени, за да се запази търсенето на стоките ?. Берлин знаеше, че дълговете не могат да бъдат изплатени, но искаше да отложи в бъдеще проблема и да избегне изправянето пред факта, че пристрастяването към износа не може да бъде поддържано още дълго.

Ако приемам германската версия, тогава последвалата политика е тази, която би трябвало да принуди гърците да се оправят. Това означава да продължи да се налага политика на икономии на Атина. Ако гръцката версия е вярна, тогава проблемът е в Германия. За да приключи кризата, Берлин ще трябва да намали апетита си за износ и да промени правилата за търговия в Европа, оценяването на еврото и регулациите от Брюксел, като успява да се вмести във възможностите си. Това би означавало намаляването на износа ? в рамките на зоната за свободна търговия, чиято индустрия е неспособна да се конкурира с германската.

Германската версия масово бе приемана, а гръцката версия почти не биваше чута. Джордж Фридман описва в по-ранна своя статия какво се случи, когато бе наложена политиката на икономии:

Отзвукът върху Гърция от правителствените орязвания бе по-голям от очакваното. Като много други европейски държави, гърците имаха голям набор икономически дейности, включително здравеопазване и други услуги, през държавата, превръщайки личните лекари и други професионалисти в държавни служители. Когато съкращенията в държавния сектор бяха направени, това дълбоко засегна професионалната и средната класа.

В рамките на няколко години безработицата в Гърция се повиши до над 25%. Това е по-високо ниво, отколкото е била безработицата в САЩ по време на Голяма депресия. Някои казват, че сивият сектор покрива разликата и нещата не са толкова зле. Това донякъде е вярно, но далеч не за толкова хора и бизнесът не се развива добре навсякъде. Наистина ситуацията е по-зле, отколкото изглежда, тъй като мнозина държавни служители все още са на работа, но заплатите им са намалени.

Гръцката история се повтори в Испания и донякъде в Португалия, южна Франция и южна Италия. Средиземноморска Европа влезе в Европейския съюз с очакванията, че членството ще повиши жизнения стандарт до нивото на Северна Европа. Дълговата криза я удари особено тежко донякъде заради зоната за свободна търговия и регионът не успя да развие своите икономики, както би се случило нормално. Следователно първата икономическа криза ги унищожи.

Независимо коя версия смятате за вярна, едно нещо е сигурно: Гърция бе поставена в невъзможна позиция, когато се съгласи на план за изплащане на дълга, който не можеше да поддържа. Тези планове я вкараха в депресия, от която още не се е възстановила, а проблемите се разпространиха върху други части на Европа.

Има дълбоко вкоренено вярване в ЕС и отвъд него, че страните, които следват европейските правила, ще се възстановят в някакъв момент. Основните политически партии подкрепят ЕС и политиката му и те биваха избирани и преизбирани. Имаше общо чувство, че икономическите проблеми ще отминат. Но сега е 2015 г., ситуацията не се е подобрила и има растящи движения в множество страни, които се противопоставят на политиката за икономии.

Усещането, че Европа сменя курса, е видимо и в решението от миналата седмица на Eвропейската централна банка да повиши ликвидността в системата чрез започване на програма заколичествени улеснения Фридман смята, че тя е прекалено скромна и идва прекалено късно. Той твърди, че количествените улеснения може и да проработят при рецесия, но Южна Европа е в депресия. Това означава, че инфраструктурата на бизнеса, която би могла да използва парите, е била унищожена и следователно ефектът от количественото улеснение върху безработицата ще бъде ограничен. Колкото и странно да е, ЕЦБ изключи Гърция от програмата, заявявайки, че страната е прекалено открита към дългове, за да позволи риска от даване на заеми от нейната централна банка.

Практически всяка европейска страна има растящи политически движения, които се противопоставят на ЕС и политиката му. Повечето от тях са в десния политически спектър. Това означава, че освен икономическите им притеснения, те искат да възстановят граничния контрол, за да ограничат имиграцията. Опозиционни движения се появиха и отляво – Подемос в Испания и разбира се, Сириза в Гърция. Лявото има същите притеснения като дясното, като изключим расовата окраска. Но важното е това: на Гърция се гледаше като на провинция, но всъщност тя е острието на европейската криза. Тя бе първата, изправена пред фалит, първата, която наложи политика на икономии и първата, която избра правителство, обещало да спре орязването на разходи. Леви или десни, тези партии заплашват традиционните европейски партии, които все по-голяма част от средната класа разглеждат като съучастници на Германия в създаването на режим на орязване на разходите.

Сириза направи позицията си за ЕС по-умерена, както партиите са свикнали да бъдат по-умерени по време на избори. Но позицията ? е, че тя ще договори нова програма за изплащане на гръцкия дълг на европейските кредитори, която ще премахне тежестта от гърците. Има причина да се вярва, че те могат да успеят. Германците не се интересуват дали Гърция ще изостави еврото. От друга страна, Берлин е ужасен, че има политически движения, което могат да попречат или да прекратят свободната търговска зона в Европа. Целта на десните партии да ограничат трансграничното движение за работещи вече представлява открита покана за край на свободната зона за труд. Но Германия, пристрастена към износа, има крайна нужда от тази зона.

Това е една от точките, които хората пропускат. Те се притесняват, че страните ще се изтеглят от еврото. Както Унгария показа, когато поевтиняването на форинта постави гражданите в опасност от неизплащане на ипотеките си, държавата имаше силата да защити гражданите си от дълга, ако поиска. Гърците, независимо дали вътре или извън еврозоната, също могат да използват тази сила. Освен структурната невъзможност да изплатят дълга си, те също така не могат да си позволят и политическата цена. Партиите, които подкрепяха политиката на икономии в Гърция, бяха смазани. Основните партии в други европейски страни видяха какво се случи в Гърция и са наясно с растящата сила на евроскептицизма в собствените си страни. Възможността тези партии да се съобразят с тези тежести зависи от гласоподавателите, а политическата им база се смалява. Рационалните политици не отхвърлят Сириза като малък играч.

Проблемът не е еврото. Първият истински проблем е ефектът от структурните или неструктурни фалити върху европейската банкова система и как ЕЦБ ще се справи с това. Вторият и по-важен въпрос е за бъдещето на зоната за свободна търговия. Отворените граници изглеждаха като добра идея в годините на просперитет, но страхът от ислямистки тероризъм и страхът от конкуренция за намаляващите работни места прави жизнеността на тези свободни граници да изглежда все по-малка. И ако страните могат да издигнат стени за хората, защо да не издигнат стени за стоките, за да запазят собствените си индустрии и работни места? В дългосрочен план протекционизмът вреди на икономиката, но в Европа има много хора, които нямат дългосрочен план, които са изпаднали от професионалните класи и които се безпокоят за това как да изхранват семействата си.

За Германия, която е зависима от свободния достъп до европейските пазари, за да поддържа експортната си икономика, загубата на еврото би било загуба на инструмент за управление на търговията в и извън еврозоната. Но появата на протекционизъм в Европа би бил бедствие. Германската икономика би изпаднала в криза без този износ.

Според Фридман в Европа в момента има три основни двигателя. Първият е желанието за контрол на границите – на думи за контрол над ислямистките терористи, но реално за ограничение на цялата работна сила, включително на мюсюлманите. Вторият е даването на власт на държавите в Европа от ЕЦБ, която прокара своята програма за количествено улеснение през националните банки. Те ще могат да купуват единствено дългове на своята страна. Третият е, че съществува политическата реалност, който се променя под нозете на Европа.

Въпросът за Европа сега не е дали тя ще успее да запази сегашното състояние, а колко радикално ще се промени. И най-сериозният въпрос е дали Европа, неспособна да запази съюза, ще види завръщане на национализма и възможните последствия.

Дори да заговорим за война в Европа щеше да бъде невъзможно преди няколко години и за мнозина и днес е смешно. Но Украйна е част от Европа, както беше и Югославия. Увереността на Европа, че всичко това е зад гърба ?, чувството за европейска изключителност може да е правилно. Но докато европейските институции се разпадат, все още е прекалено рано да се запитаме какво следва. Историята рядко представя отговора, който очакваме – и със сигурност не отговора, за който се надяваме.