Разплетена осмичка, казвате

Каква е историята на знака & в английския език, който замества понякога съюза „и"? Прилича на наклонена осмичка, но сякаш малко разплетена в долния край. Как се е появил този символ и защо?

Разплетена осмичка, казвате. Интересно описание на амперсанда. Предполагам, че не знаехте, че този символ се нарича амперсанд. Всъщност никой не му вика така в разговорния език. Викат му and и би трябвало да съществува във всички езици, използващи латиницата, но не е така. Ето каква е историята му.

Погледнете клавиатурата на компютъра си. Точно над 7-та е. Амперсанд. Тази звучна дума е съчинена сравнително късно и значи and per se and , което буквално значи, че символът сам по себе си е „и". Доста засукано, нали. Буквално като осмичката, ама разплетена. Всъщност не трябва да говорим за символ, а за буква. Не просто някаква абстрактност. Буквата амперсанд би трябвало да е последната в азбуките, базирани на латинския език. Например в англоезичната азбука след X, Y, Z. Към 1837 година амперсанда е последната буква. Обаче проблемът му е, че не съответства на никакъв звук. Така че малко по-късно е премахнат, ама пак си има статута на буква, само че не от азбуката. Усещате ли колко е особен?

Нещата се коренят в латинския език, където е било пълно с лигатури. Сега ще изясним какво е лигатура. Римският курсив от първи век е много странен. Ние сме свикнали да си представяме римляните да пишат с едни големи печатни букви е си мислим, че всичко е изглеждало така- писма, документи, какво ли не. Но това, разбира се, не съвсем вярно. Имало е ръкописен латински, използван в текстове и кореспонденции. Та в стария римски курсив буквите Е и Т понякога са се пишели слято. Например в Et cetera .Това е така, защото еt се е употребявало често в смисъл на „и" като добавка, като плюс нещо. Например
Duo et duo - две и две или Et tu, Brute - И ти ли Бруте. Така че в тези случаи et се е пишело директно слято, като отделна буква. Това са нарича лигатура-две букви да се пишат слято и да образуват нов символ. В новия римски курсив това слято изписване на „е" и „t" продължава, но до IV век има доста разновидности. Тоест не е фиксирано как трябва да изглежда и можете да го срещнете по различни начини. Един от начините, който се налага по-късно, е изписване то на „е" и „t" слято, което води от една страна до приликата с осмичка, за която вие ни пишете, но ченгелчето на „t" създава усещането за разплетеност, по вашето определение.

Използването на тази буква до днес има няколко възможности. Когато нещо е равнопоставено, тогава се пише тя, а не просото изброено. Например при съдружници- този, този и този. Или фирмата се казва ... енд ко. По същият начин, ако на един етаж, да кажем в музикален магазин, е хип-хоп и блус, и рок, и метъл, понеже те заедно някак си не образуват цялост, а трябва да са равнопоставени, много и-та стават при изреждането. Така че едно апмерсандче винаги е добре дошло. Това му е тайната на въпросния символ. А вие, освен че можете да го използвате когато и където си поискате, вече знаете и какво е официалното му наименование - амперсанд. Макар че според вас е разплетена осмичка.

Източник: Дарик