Производители на хляб искат минимална цена

Половината от насъщния се произвежда в сивата икономика

Производители на хляб искат минимална цена. Това не се случва за първи път. Поискаха го отново преди дни от Сдружението на хлебопроизводителите и сладкарите. Специален закон искат те, минимална защитна цена, която да не бъде под 90 ст. за 700 г хляб. Възможно ли е това в рамките на един свободен пазар? Това коментира пред БНР Мариана Кукушева - председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

„Това е мярка, предлагана с цел да се дисциплинира пазарът, но в пазарно общество, каквото има в България, не е възможно определяне на минимални защитни цени на продукти, в чийто състав на ценообразуване влизат суровини от борсата. Това е невъзможно, защото цената на пшеницата днес е една, утре може да бъде променена”, обясни Кукушева и допълни:

"Това предложение е вопъл и вик за помощ - нищо повече. Никой не води статистика и не предприема никакви мерки за борба със сивата икономика. Предлагаме да се въведе ДДС ставка за хляба."

В момента в някои предприятия, които не съществуват в правния мир, се продава хляб на около 30 ст. Разбирате, че зад тази цена не стоят плащания нито към бюджета, нито към електродоставчиците, нито към работниците с техните осигуровки, но има атрактивна цена, която позволява хлябът да се реализира не в официалните търговски обекти, а на други места. „Стокооборотът е в рамките на 2 милиона лв. на ден”, каза Мариана Кукушева.

„Явно сивият сектор финансира много партийни каси. Делът му вече надхвърля 50 процента от производството на хляб. Абсурдно е в държава от ЕС, където суровините са с европейски цени, където електоренергията е най-скъпа в Европа, хлябът продължава да се продава на непазарни цени в квартали, където контролът липсва”, заяви Кукушева.

Предложението е свързано с електронен регистър на дистрибуторите на хлаб. Това не е въпрос на законодателна промяна, а въпрос на едно министерско постановление и в рамките на три месеца може да бъде създаден този регистър. Така сивият сектор би се смалил поне с около 25 процента.