През декември в Брюксел ще бъдат обсъдени ключови въпроси в социалната политика, образованието и земеделието

Правителството одобри българските позиции за предстоящите Съвети на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, по образование, младеж, култура и спорт и по земеделие и рибарство, съобщиха от правителствената информационна служба.

На заседанието на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което ще се проведе на 11 декември в Брюксел, предстои министрите да обсъдят редица важни законодателни предложения с дискусионен и чувствителен характер. Сред тях са предложенията за директиви относно подобряването на баланса между половете сред директорите на дружествата, допуснати до борсовата търговия, и свързаните с това мерки; за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; на директива, изменяща Директива 92/85/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения на безопасността и здравето при работа на бременни работнички, работнички-родилки или кърмачки и др. Министрите ще обменят мнения по Годишния обзор на растежа 2015 г., публикуван от Европейската комисия на 28 ноември т. г., както и по мерките за гарантиране на младежката заетост.

По време на заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което ще се проведе на 12 декември в Брюксел, в част „Образование“ ще бъдат приети заключения относно предприемачеството в образованието и обучението. Предприемачеството в образованието и обучението подобрява пригодността за заетост и самозаетост, стимулира активното гражданско поведение, както и развива адаптивността на институциите в системата на образованието и обучението. Ще се проведе ориентационен дебат на тема „Образованието и обучението в икономически план в контекста на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“. Съветът в част „Младеж“ се предвижда да приеме заключения относно насърчаване на достъпа на младите хора до права с цел засилване на самостоятелността им и на участието им в гражданското общество. Темата на дебата е „Хоризонталният подход към младежката политика като средство за по-добро адресиране на социално-икономическите предизвикателства и за по-добри целеви политики за младите хора”. Предвидено е представяне на проекта „Млада Европа – преосмисляне на демокрацията” и на работната програма на Латвийското председателство на Съвета на ЕС за периода януари – юни 2015 г.

Съветът на министрите по земеделие и рибарство през декември ще обсъжда квотата за улов на калкан в Черно море. Това ще стане на 15 и 16 декември в Брюксел. Предложението предвижда България и Румъния да намалят за пореден път количествата си на улов от калкан, като от общо 86,4 тона ги сведат до 73,44 тона. Комисията предлага количеството да бъде разпределено по равно между двете страни. Това означава, че ако на Съвета не настъпят промени, българските рибари ще могат да разчитат на улови, които не трябва да надхвърлят 36,72 тона. България ще настоява за запазване на нивото на квотата за калкан. Страната ни ще подчертае необходимостта от създаването на условия за равнопоставеност между всички черноморски страни и изграждане на модел за управление на рибарството в Черно море, който да се прилага и спазва от всички. Към момента страната ни усвоява устойчиво запаса на калкан и прилага далеч по-рестриктивни мерки от третите страни, опериращи в Черно море, но налаганите ограничения само от наша страна не повлияват в положителна посока състоянието му. Калканът продължава да е обект на свръхулов. В позицията си България ще изрази безпокойството си и относно констатациите за високото ниво на незаконни, нерегулирани и недекларирани риболовни дейности, които се отнасят към дейностите в международен аспект. По отношение на трицоната няма намаление на квотата спрямо нивата от 2014 г. – за България 8032,5 т и за Румъния 3442,5 тона. България ще подкрепи предложението на Комисията за запазване на риболовните възможности за 2015 г. за запаса от цаца.

По време на заседанието ще бъде разгледано и предложение за регламент относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламента относно официалния контрол и за отмяна на Регламент (ЕО) 834/2007 по отношение на смесените стопанства, условията за използване на дерогации и обхвата на предложението. Целта на ЕК е да се премахнат пречките пред развитието на биологичното производство в ЕС, да се гарантира лоялна конкуренция за земеделските производители и оператори, както и да се подобри доверието на потребителите в биологичните продукти. България подкрепя приемането на „частичен общ подход“ и по-конкретно възможността за разширяване на продуктовия обхват с цел развитие на сектора, въвеждането на дерогация по отношение на „смесените стопанства”, на „декларация от продавача” за гарантиране на липсата на ГМО в биологични продукти и храни, както и предложените промени за въвеждане на небиологично произведен растителен репродуктивен материал, животни за разплод и зарибителен материал от аквакултурни животни. Считаме обаче, че е необходим допълнителен анализ на текстовете относно обхвата на критериите за определяне на ситуациите като бедствия и правилата за справяне с тях.

Предвид предстоящия край на програмния период 2007-2013 и след направения анализ на възможностите за изразходване на средствата, Полша предлага Съветът да разгледа възможността за удължаване с шест месеца – до 30 юни 2016 г., на срока за плащане на средствата към бенефициентите. От прилагането на съответната законодателна промяна на ниво ЕС ще могат да се възползват всички държави-членки. България подкрепя полското предложение, тъй като то е целесъобразно и ще предостави възможност за по-ефективно и ефикасно усвояване на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, особено що се касае до проекти със сключени през 2013 г. и 2014 г. договори.

Делегацията на Полша ще представи и искане относно въвеждане на допълнителни мерки за пазара на плодове и зеленчуци. Земеделските производители в България също понасят загуби от наложената от Русия забрана за внос на земеделски продукти от ЕС. В тази връзка България счита, че Комисията трябва да изготви допълнителен анализ на актуалната ситуация на пазара, въз основа на който да се вземат решения за следващи мерки с цел неговото стабилизиране.