Бокова настоя за защитени културни зони в Сирия и Ирак

Призивът на генералния директор на ЮНЕСКО бе подкрепен от генералния секретар на ООН

Генералният директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова призова за създаването на „защитени културни зони" около обектите на културно наследство в Сирия и Ирак.

Бокова откри в централата на ЮНЕСКО в Париж международна конференция, посветена на заплахите върху културното наследство и разнообразие в тези страни. Тя предложи началото да се даде в Алепо и акцентира на Омаядската джамия като емблематично за града място, обявена за културно наследство. „Не е късно да се предприемат действия", заяви Бокова, предаде Дарик.

Призивът на Бокова за поставянето на културното богатство в центъра на хуманитарните и миротворчески усилия беше подкрепен и от генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. В свето послание до конференцията той заяви, че „защитата на културното наследство е наложителна за сигурността".

Генералният директор на ЮНЕСКО осъди нападенията над малцинствата, атаките над културното наследство и незаконния трафик на културни ценности като „част от целенасочена стратегия с изключително насилие, насочена към културно прочистване".

„Идеята за културно прочистване описва какво се случва по тези места", каза Адама Диенг, специален съветник на генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) по превенцията на геноцид.

Ирина Бокова добави, че „отговорът на тази криза не може да бъде чисто военен, защото за да се борим с фанатизма, ние трябва да осигурим образование, което е една защита срещу омразата, както и да защитим културното наследство, което помага за създаването на колективна идентичност".

Това мнение беше подкрепено от Стефан де Мистура, специален пратеник на ООН за Сирия и Николай Младенов, специален представител на ООН за Ирак. Младенов наблегна на нуждата от включване, наред с хуманитарната помощ, на образованието и културата сред спешните мерки, нужни, за да се защитят човешките права и уязвимото цивилно население. Той почерта, че културното наследство на региона принадлежи на цялото човечество. Младенов осъди терористите, които опират до геноцид и безапелационно потъпкване на човешкия живот и човешките права, докато се опитват за разрушат иракската държава. Той заяви, че културното наследство трябва да се запази не само в името на мирния процес, но и заради цялостното развитие в региона.

Стефан де Мистура изрази убежденията си, че защитата на културното разнообразие и наследство може да послужи като основа на консенсус. Де Мистура изрази съмнение, че създаване на защитени културни зони може да се постигне чрез планиране от най-ниските нива, позовавайки се на факта, че народът на Сирия се е преситил на насилие, кръвопролития и страдания.

Първият говорител на иракския парламент Шейх Хумам Хамуди призова страните, подкрепящи народа му, да пазят душата на Ирак и наследството на последователни и разнообразни култури, станали основа за приноса на региона с изключителната си култура на над 6000 години. Шейх Хамуди призова международната общност и съседните страни да помогнат на Ирак да се противопостави на онези, които налагат на другите само един вид мислене, само една истина. Той обеща подкрепата на иракското правителство за културното разнообразие и плурализъм във всички сфери, включително и в медиите.

Емили Рафърти, президент на Музея на изкуството „Метрополитън"(САЩ) беше един от представителите на най-значимите световни музей, които присъстваха, наред с представители на Лувъра, Пергамския музей и Британския музей. Тя почерта нуждата от обединение на усилията в борбата с незаконния трафик на културни ценности от Ирак и Сирия, опирайки се на ролята, която институциите на познанието имат в противопоставянето срещу силите на мракобесието и разрушението.

Конкретни мерки, около се обединиха някои от 500-те експерти и представители на Ирак и Сирия, както и международни музейни работници, учени и общественици, включват нуждата от прилагане на Конвенцията за защита на културното наследство в случай на въоръжен конфликт от 1954 г., както и нейните допълнителни протоколи. Те се обявиха за прекратяване безнаказаността при целенасочени атаки срещу културното наследство, което е признато за военно престъпление по Римските статути на Международния наказателен съд. Участниците изказаха подкрепа и предупреждението да се наложи международна забрана върху търговията с антики от Сирия, която е в унисон с препоръките на наблюдаващия санкциите екип, част от Съвета за сигурност на ООН, който също взе участие в конференцията.