Антъни Робинсън: Трябва да получат средства страни, които имат капацитета да се разширяват и растат

Българските банки не са сами в изправянето пред темата за липса на доверие

Аз не карам Германия да даде пари на всички, които имат нужда. За тези страни, които имат капацитета да се разширяват и растат, които имат капацитета да харчат повече за пенсии, за образование, за пътища, ЖП линии – да получат средства. Това заяви на конференцията „Банкова стабилност” Антъни Робинсън, член на консултативния борд на OMFIF (Official Monetary and Financial Institutions Forum), предаде репортер на Bulgariautre. „Германия е много добра в производството и износа на коли и машини, но останалата част от икономиката им не работи. Ако Европа иска да се измъкне от проблемите си, трябва да осъзнае, че от страните, в които има излишъци, те да бъдат дадени на държавите, които имат капацитет да растат и да се разширяват”, заяви Робинсън.

Той добави, че банките в България имат много средства в ръцете си. Това, което се изисква, е фантазия, творчество и щедрост.

„Българските банки сами ли са в изправянето пред тема за липсата на доверие? Не, със сигурност не са само вашите банки. Имаме нужда от фундаментални културни промени в банковата система. Загубата на доверие към банките е опасност за стабилността на финансовата система”, посочи Антъни Робинсън.

„Инвестиционният ви борд е много добър. Германците произвеждат в България и това е много добре за България. Това образува работна ръка. Германската икономика се развива не само защото германците работят здраво, но и защото инвестират парите си”, добави той.

По неговите думи когато кризите се случват, има много развалено месо в банковата система. „Какво беше решението през последните 7 години? По същество да се създаде една гигантска система като фризер или хладилник, където можем да сложим разваленото месо. Обаче глобалната финансова система я възприемаме само като огромен хладилник с развалено месо, разбирате колко огромен е този проблем – милиарди, трилиони долари и евро”, посочи Робинсън.

„Корените на всичко това са в нежеланието да се признае, че в капиталистическите общества кризите следват една след друга. Ако искате да създадете нещо, ако системата е препълнена с лоши заеми, лоши компании, зле функциониращи банки, ако искате да осигурите ресурси за бъдещето, трябва да унищожите онези, от които вече няма полза. Ужасно е, много е лошо и се нарича рецесия. Опитваме се да решим огромен, глобален финансов проблем с всички политически и други последици”, допълни експертът.

Според него почти десетилетие след кризата Еврозоната е в стагнация и не желае да се занимава с дефлация.